CL-BAS Repository

Ново общество : Лист на библиотека Любов

Ново общество : Лист на библиотека Любов

 

НОВО ОБЩЕСТВО “Ново общество”. Съюз на свободните човеци – братя, и на свободните братски общества: свободни братски групи, братски работнически, земеделски, занаятчийски и пр. задруги, кооперации, свободни училища, свободни братски колонии, комуни и т.н. Лист на Библиотека “Любов”. Излиза с всеки номер на библиотеката. Ред. Ст. Байров. София 2о. Ц. 1 лв., 2000 тир. Мото - “Човеците имат едно правителство, един закон, едно знаме – Бог, т.е. любовта”. 1 1–12 май - декември 1922 2 13–39 ян. 1923 - дек.1924 3 40-52 март 1925 - дек. 1926 4 53-60 ян. - декември 1927 5 61-63 март - септември 1928 6 64-66 ян. - декември 1929 7 67-68 март - май 1930 От 42 подзагл. Съюз на свободните човеци-братя и на свободните братски общества; от 61 – Всички хора са членове на едно велико семейство и братя. Печата се и в п-ца Камбана. 37 троен, стр. 3–4 носят пореден номер 38, а стр.5–6 – 39. От г. 3 загл. и на есперанто. „Ново общество” е едно от основните толстоистки списания в България, излизали през т.нар. „втори период” от развитието на толстоисткото движение у нас (белязан с основаването на своя организация – Българския вегетариански съюз – през 1914 г. Редактира се от панагюрищенеца Стоян Брайнов (Браинов). Публикациите, които съдържа изданието, са предимно публицистични. Основни техни черти са призивността към народа, дидактичността и нравоучителният характер. Срещат се обаче епизодично и текстове от различни литератури – преводни творби и множество публицистични статии. Публицистиката във вестника отразява следвоенните обществени настроения. В “Свършека на света” (1, 1) анонимният автор изразява идеята, че “този бес (свършекът на света, б.м., Г. Г.), който гони политици и дипломати, които бяха вкарали народите в едва що преминалата всесветска кървава вихрушка, из която последните по една случайност се спасиха - сега просто ги подлудява и фатално тласка към нова и последна кървава буря, в която всички хора и народи трябва да се самоизтребят...”. Подобни нотки звучат и в обществения преглед на вестника, в който се говори за “държавните мъже”, за акции на учителите, за заплахи на поповете към правителството, за стачката на университета срещу властта и др. Пише се още за политическите убийства, за религиозните секти и други наболели обществени проблеми. Авторите в повечето случаи са анонимни. Към тези теми се добавят и темите за труда парите, за стопанската и духовната криза след войната. Сред публицистичните текстове ще отличим статиите “Духовният светоглед” (1, 9-11) от Д. В. Юруков и “Интелигенцията” (4, 53), която има програмен патос. Авторът на втората статия (отново анонимен) зове интелигента да отиде при обикновените хора: “Имаме професори, богослови, които са се заградили в мъртви науки и догми - защо не идат в калното село при чичо с опинците и му дадат душа, вдъхнат му вяра и му посочат висок идеал?” Този призив обяснява и подбора на литературните текстове в “Ново общество”. Художествени творби във вестника се появяват епизодично и не се отличават с литературни достойнства. Някои от тях са под влияние на класически образци на българската поезия, други са преводни и адаптирани към тогавашните условия и към предполагаемия литературен вкус на читателите (или отразяващи по-скоро вкуса на редакцията). Стихотворенията възкресяват картини и настроения от войната и се опитват да освободят от песимизъм и отчаяние неясен адресат. В “Недей да казваш, милий брат” (2, 28-29) редакторът Ст. Байров противопоставя на тези резигнативни настроения цветята, които “вечно цъфтят”, и сърцата, които “вечно в любов туптят”. Декларативността и призивността се открояват като водеща поетическа реторика. По-голям интерес заслужава стихотворението “Война” (2, 28-29) от Захари Захариев. То се отличава със силни метафори и художествени внушения, между които най-ярка и запомняща се е картината на боя с изправилия се пред полка свещеник. Думите му: “О, воини, извика громко той, / чрез мене благославя ви небето. / Със нас е Бог и във жестоки бой / Ще ни закриля срещу враговете.” напомнят на съвременния читател твърде много за поп Андрей от Гео-Милевата поема “Септември” (интересен и във всеки случай едва ли случаен е фактът, че стихотворението “Война” на Захари Захариев излиза почти по едно и също време със “Септември” на Гео Милев). Макар и далеч от внушенията на “Септември”, “Война” на Захари Захариев има свои поетически достойнства. За това допринася сполучливо намереният поетически образ на Христос, който се явява привечер, когато пада здрач “над мъртвите тела с димящи рани”. Тематично близко с трескавата подготовка преди жътва от началната част на Яворовата поема “Градушка” е стихотворението “О, утро радостно!” (5, 55) от неизвестен автор: О, утро радостно ! запели птички в хор, Белее кръгозор, Руменец лек пълзи По хълми и гори Разбудил се народ, Забързал се в поле - Орач да пооре, Сеячът да засей. ... И нива, кат море, Се буйно залюлей, Кат злато засветлей, Жетвари с висок глас Провикнат се тогас... Макар по-бедно на художествени внушения от поемата образец, стихотворението експлицира типичната за “селската” поезия от ХІХ в. тема за радостта от предстоящата жътва. Прозата – също епизодично появяваща се във вестника – е само преводна. В 2, 18 е отпечатана легендата “Цар и овчарка”, заимствана от грузинския поет Георги Кучешвили. Авторът й Илико Кургули я посвещава на в. “Ново общество”. Преводът е на Стоян Байров. Легендата съдържа дидактични елементи и е с подчертано нравоучителен характер. Дидактична е и притчата “Дъбът и свинете” (7, 68), в която интерпретацията на билейския мит е осъществена чрез художествени алегории. Авторът не е обозначен. Редовно във вестника се публикуват материали за творци от чуждите литератури. Такива са извадките от дневника на Л. Н. Толстой (1, 10), поместени с уточнението на преводача С[ава]. Ничев, че са извлечение от третия том на биографията на писателя. Прави впечатление, че за големия руски писател “Ново общество” помества доста текстове. Във втора годишнина откриваме най-напред реклама за най-новата книга на В. Г. Чертков, близък приятел на Толстой, със заглавие “Бягството на Лев Толстой” (2, 18). В следващия брой (2, 19) излиза бележка за тази книга. Съобщение за същата книга откриваме и в 2, 20-21. Месец по-късно излиза специален възпоменателен брой по случай 13-годишнината от смъртта на Толстой (2, 24-25). Той започва със стихотворение без обозначен автор, посветено на писателя, което в декларативно-патетичен тон очертава образа му като “светец”, “мъдрец” и “борец”. Следва поредица от статии: Сава Ничев – “Значението на Лев Толстой”, Н. Байров – “Толстой у нас”, Д. Юруков – “Лев Толстой художник и мислител”, Стоян Байров – “Същественото у Лев Толстой”. Публикациите за руския писател продължават и в следващия брой на вестника (2, 26-27): “Из живота на Толстой” от Г. С. Шопов и “Толстой, теософията и окултизма”, подписана с псевдонима Здравец. Въпреки седемте си годишнини в. “Ново общество” е без следа в историята на литературата и литературната периодика, тъй като и не си поставя за цел да формира литературно-културен профил. Спорадично появяващите се художествени текстове в него по-скоро илюстрират неговата обща програма и са без литературна стойност. Значението му може да се измерва само в контекста на разпространението на толстоистките идеи в България и от гледна точка на литературата се изчерпва с двата големи блока с публикации за Лев Толстой, които допълват рецепцията на руския писател у нас през 20-те години на ХХ век. Георги Георгиев

Recent Submissions

Search DSpace



Advanced Search

Browse

My Account

Discover

RSS Feeds