БАЛКАНСКИ ЖУРНАЛ Руско-българско литературно-художествено-илюстровано списание. Орган на международния комитет за подпомагане пострадалите от войната. Ред. колегия. София, издание “Кавказкого журнала”, п-ца Воен.-изд. фонд. 4о. Ц. 5 лв., год. аб. 150 лв. 1100 тир. 8 1 дек. 1921 9 2-5 февр. – ? 1922 10 6-8 1923 Продължава годишната номерация на “Кавказкий журнал”. От 9, 4 ред. на бълг. отдел Ст. Чилингиров. Печата се и в п-ци: Калъчев, Типограф. 8 погрешно означена 9 вм. 10. Загл. и текст и на рус. ез. Намерена само 8, 1. “Балкански журнал” е издание за литературно-художествено творчество на български и руски автори, редактирано от поета Н. И. Мазуркевич (псевд. Н. Изгнаник), чиято 10-годишна редакторска дейност е отбелязана в изданието (8, 1). От публикацията се разбира, че Мазуркевич е член на редакционната колегия на южноруското обединение на Комитета на писателите и журналистите. Редактирал е сп. “По лазурния бряг”, в. “Утрото на Кавказ”, в. “Свет и тени”, а от 1914 г. и “Кавказки журнал”. Михаил П. Арцибашев, Стилиян Чилингиров и др. изказват ласкави мисли за неговата личност хи неизтощима енергия в специална юбилейна колонка. Уводната статия “Наш долг” от Н. Мазуркевич е на руски език. Авторът подчертава, че списанието е за литературно творчество и се издава от Балканския отдел на Международния комитет за подпомагане на пострадалите от войната. (Кавказкият отдел с председател поетът Н. И. Мазуркевич. е евакуиран през февруари 1921 г. на Балканския полуостров). Той се обръща към своите сънародници, като подчертава, че милиони руски хора са изхвърлени от родината в чужбина от урагана на войната през последните години. Те се намират в страшна нужда, а в Русия цари анархия, небивал глад, ужасни епидемии... Изпълнен с болка е въпросът му “Нима ще загине тази велика Русия, която даде Пушкин, Толстой, Достоевски...?” “И ние бяхме изхвърлени на чужд бряг – споделя авторът, – но пристъпваме към предишните си задължения в близката нам България. В смисъл на литературата – ние искаме да служим на чисто изкуство, без политики.” Според Мазуркевич това е дълг на многочислените руски таланти със светли пориви и “души-метеори”. Авторът приема и приветства идеята за обединение на братята славяни. Той призовава руския народ да съхрани в себе си красотата на живота, героичното, самопожертвувателното, гордото безмълвно страдание – в името на родината. Уводната статия завършва с призив към изгнаниците да запазят в сърцата си светлите идеали на родината и красотата на руската природа. Поместените в списанието стихотворения са подчинени на една тема – изгнаничеството и мъката по изстрадалата родина. Н. Мазуркевич печата стихотворенията “Есен”, “Молитва”, “Мъгла”, “Песента на орела”, “Атина”, “Към руснаците”, “Нашият път” (последните две (с псевд. Н. Изгнаник). Те са тъжна песен на изгнаника, в чиято душа е заседнала плачеща сива есен и сива мъгла. Мазуркевич призовава всички, които са вън от родината и низвергнати от съдбата, да станат стена за въздигането на Русия. Стихотворенията “Двойно виждане” на К. Д. Балмонт , “Вик в нощта” на Т. Шепкина-Куперник, “В гората без пътека” и “В чужбина” на Вячеслав Лебедев, “Египет” на А. М. Фьодоров, “Как хубаво е...” на В. Фьодоров, “Предчувствие” на Рославлев, “София” на Н. Болгарский, “Към Балкана на Ник. Елбрусов и “Из цикъла “Тринадесета пролет” на Любов Столица са все на същата тема – лутанията на изгнаника, жаждата за свобода, за живот – не години, а миг, но в свободна родина, и вярата, че ще се срещнат отново в Русия. Използвайки сонетната форма в стих. “Египет”, Фьодоров подсилва мъката – такава тишина е, че “ухото, без да иска, чува движението на облака, треперенето на лъча, а в сънищата бродят камили, които влачат зноя, конникът се поклаща равномерно на седлото, а сърцето му говори с беззвучен език...” Дори в стих. “Как хубаво е...”, в което диша девствена чистота, всичко е болка. Вячеслав Лебедев употребява друг похват, за да изрази носталгията си по Родината – стихотворение във формата на писмо (“В чужбина”). По-ведри са стиховете на Н. Болгарский и Ник. Елбрусов. В тях личи отношението на авторите към България, към нейния народ и природа. По-големият брат Елбрус и неговият исполин Казбек изпращат поздрави и молят Балкана да помогне на децата му в този тежък и грозен век и обещават да не забравят помощта. Всички тези стихотворения са отпечатани на руски език. На български език са само стихотворенията от наши автори: “В сън унесен” от Цанко Церковски и “На моята Родина” от Стилиян Чилингиров. И двете са посветели на родината. Церковски е видял в съня си родената стряха и отлетелите като в сън честити дни, а Чилингиров е убеден, че “ще дойде мир”, защото след скърби, мъка и кръв това трябва да се случи. Две стихотворения в проза (на рус. ез.) – “Край морето” от Н. И. Мазуркевич (Н. Изгнаник) и “Огън” от Леонид Савьолов, продължават изгнаническата тема. Един спомен връща Л. Савьолов в Колонната зала, където горят гирлянди, огледала, огньове, очи... Било ли е това или е само една мечта, един сън... И от разказа “Зимна картина” на Ст. Чилингиров вее тъга: две 8-9-годишни деца, останали без родина – македонче и русначе, вкочанени от студ, се срещат в градската градина, която за тях е само място за събиране на съчки. Особено впечатление прави страницата в памет на Иван Вазов, съдържаща статията “Ив. Вазов – от гледна точка на важността на литературния характер” от Н. Изгнаник. Авторът говори за дълбоката творческа душа на Вазов, ярко въплътил в художествените си произведения легендарните качества на своя народ и отразил душата на древна и съвременна България. “Това ни дава право да отнесем Ив. Вазов към поетите на нацията, даващи на човечеството в прекрасни художествени произведения цял отделен свят” – пише той. Изгнаник завършва статията си с вярата, че литературна България ще оцени “своя голям водещ народен поет” и ще се заеме енергично с превеждане на творбите му на чужди езици. В рубр. “Новини в литературата” Стилиян Кутинчев представя Събрани съчинения, т. І – ІV, на Цанко Церковски, излезли в чест на 30-годишния му писателски юбилей. По-подробно Кутинчев представя “Владо Булатов”, сонетния роман на Ст. Чилингиров, който определя като социален роман. К. Зорин отбелязва 100-годишнината от рождението на Ф. М. Достоевски с кратка бележка и стихотворение. Сп. “Балкански журнал” е само заявка за издание, което да дава място за изява на руски писатели емигранти. Ала тази оценка все пак е непълна, тъй като се основава на преглед на само една негова книжка. Маргарита Ангелова