CL-BAS Repository

Свободни часове : Седмичен литературен лист

Свободни часове : Седмичен литературен лист

 

СВОБОДНИ ЧАСОВЕ Седмичен литературен лист. Урежда редакционен комитет. Варна. 1 1-3 18 март 1922 - 10 апр. 1922 Печатница “Гутенберг”. Преднамерено или не, “Свободни часове” защищава наимeнованието си – появата му не се обвързва с определена програма, а подобен доброволeн отказ от физиономичност едва ли може да разчита на друго, освен на нечии свободни часове, на нечии нецеленасочени читателски занимания. Трите броя на този литературен лист не съдържат каквито и да било редакционни проекти, бележки или рекламни декларации. Текстовете биват въведени в публичното пространство без претенцията да участват в него със собствен глас, без някаква обединяваща ги културна или тясно литературна идея. Отсъствието на сериозни издателски амбиции се оглежда и в отпечатаната в края на бр. 1 бележка, която гласи, че литературният лист се разпраща на всички познати с молба да станат абонати и в най-кратко време да платят абонамента си, а ако не желаят това, да върнат листа обратно в редакцията – поведение, което издава любителския характер на издателското начинание. За инициатор на изданието е обявен “редакционен комитет”, който обаче остава анонимен, а може да се допусне и че в действителност не е съществувал. В главата на литературния лист не е посочено нито едно име на човек, ангажиран с изданието. Едва в последния брой (2-3), в последната рубрика - “Бележки” - се цитира писмо от Шумен, според което уредникът редактор С. Бричевски напуска длъжността си поради болест. Може да се обобщи, че появата на “Свободни часове” в полето на периодиката е неуверена и че е по-скоро резултат на едноличен, при това неамбициозен издателски опит; че е лишена от ясни намерения. Изданието не подрежда материалите си по рубрики. Единствените обявени раздели са “Спорт и туризъм”, “Подлистник” и “Бележки”, като в последния се предлага кратка информация за културния живот във Варна. “Свободни часове” публикува само три статии на “културни” теми, общото между които може да се открие не в идейно-концептуален или в тематичен план, а в изходния базис - позитивистично-материалистичните позиции. Уводният за първа книжка текст (1) - “За изкуството” - подписан с инициалите Е. М-ов, гледа на своя обект - изкуството - от ъгъла на нравствения прагматизъм, при което поезията се представя като пространство, произвеждащо морални норми. Всеки друг подход към изкуството се определя като “тенденциозност”. В Димов в неонасловен свой текст (1) утвърждава виждането, че изкуството “идва по пътя на една обективна необходимост”, “по силата на чисто естествени причини”. Аргументи за направеното твърдение се търсят в историята - египетското изкуство се разглежда като “резултат от борбата за съществуване при наличността на излишек от енергия”. В “Произход на грубия егоизъм в човека във връзка с икономическите условия, при които е бил поставен и расъл първобитният и волен обитател на нашата планета” (1) анонимен автор разглежда човешкото съществуване като природна необходимост, възможна благодарение на всемирния закон за еволюцията, неунищожимостта на материята и трансформацията на енергиите. Стихотворенията, поместени в “Свободни часове”, са неумели поетически опити. Символистичните клишета в “Нощ” от Владимир Ангелов (2-3) градят тривиален образ на загубената радост. Във “Вечер” (2-3) от същия автор внушението за тягост и безизходица използва и предчувствието за скорошна смърт. Бележка под линия пояснява, че авторът неотдавна е починал от гръдна туберколоза и че в следващ брой ще бъдат отпечатани биографията и портретът му (което не се осъществява поради спирането на изданието). Автор на най-обемната поетическа творба в “Свободни часове” - “Честит е” (2-3), е уредник-редакторът Сергей Бричевски. По отношение на антитезисното си композиционно изграждане стихотворението е силно повлияно от “Моята молитва” на Ботев. Прекопиране на Ботев е и апелативното “...о, мой боже”, както и мотивът за глупците. С това поетическите имитации се изчерпват, отвъд тях стои несполучливият опит за иронизиране на нищите духом. Подражателски е и силно лиризираният и ритмизиран прозаически текст “Ледени очи” от Стефо Лилян (2-3), носещ посвещението “На Мара”. Изображението черпи изказни форми изцяло от поетическия реквизит на символизма, струпвайки шаблони като “плачущи върби”, “бистро-виолетови светлинки”, “тих ефир”, “опали” и пр. В “Ледени очи” е лесно да се открие силното влияние на “Две хубави очи” от Яворов. В “Свободни часове” е публикувана част от едно преводно стихотворение - “Les chants de crepuscule” от В. Юго (2-3). Като преводач е посочен Стефанов. Качествата на превода са съизмерими с цялостно ниското равнище на публикациите в изданието. Белетристичните опити в “Свободни часове” се изчерпват с два разказа от Сергей Бричевски. Първият - “Раздяла” (1) - публикуван в рубрика “Подлистник”, носи сантиментално-трагичните интонации на разлъката между отиващия на лечение гръдно болен и близките му. Вторият - “На върха” (2-3), дава лиризиран израз на пантеистичните преживявания на автора, топографски и хронологично определени в посочването след творбата - “в. Белновръх, март 1922”. Преводната проза е представена със “Слънце и мисъл” от Оскар Уайлд (2-3), прев. Вяра, и с “Горска песен” от Кнут Хамсун (2-3), прев. Аврамов. Литературна критика в истинския смисъл на думата в “Свободни часове” липсва. Статията “Пею К. Яворов - опит за социалистична литературна характеристика” от Добрин Василев (2-3) по-скоро може да се определи като есе на народопсихологическа тема. Текстът търси обяснение на българската душа в негативите на мистично-съзерцателските влияния от византийската култура, на турското робство и пр. Обширният екскурс из историята служи за мотивировка на идеята за примитивизма на българина, за неговите “тъпи инстинкти”, чиято антитеза е Яворов с неговата кристална мечтателност. Към условно принадлежащите на критическия жанр текстове може да се причисли и отзива за “Добре скроения факт” (сатирическа комедия в 4 действия от Габриел Дригли) от С. Бричевски (1, 1). Жанровото определяне на материала би се разтроило между отзива, импресионистично-лиризираното описание на авторовите впечатления от спектакъла на театър “Пробуда” и социалния памфлет, като доминиращ в текста е не театралнокритическата, а социалнокритичната линия. В рубрика “Бележки” (2-3) се появява лаконично съобщение за финансови затруднения, което се оказва предизвестие за преустановяване на краткото съществуване на “Свободни часове”. Изданието влиза в живота на литературната периодика безшумно и също така безшумно го напуска, без да остави в него значителна диря. Огняна Георгиева

Recent Submissions

Search DSpace



Advanced Search

Browse

My Account

Discover

RSS Feeds