МОДЕРНА ДОМАКИНЯ Ежемесечно списание за моди, бельо, детски дрехи, ръкоделия, кухня, домакински съвети и четиво. С кройки и модели за бродерия. Редактор Ан.(астасия) Митева. София, п-ца Лазаров и Поле. Годишен абонамент 140 лв. 5000 – 14000 тир. I 1 - 6 дек 1924 - [юни] 1925 II – XV по 10 книжки годишно септ. 1925 - [юни] 1939 XVI 1- 10 окт. 1939 - юли 1940 XVII 1 - 6 септ. 1940 - февр. 1941 XVIII 1 - 3 септ. - ноем. 1941 XIX 181 септ. 1942 II – липса; X 3 и 5 ненамерени; VI, VII, VIII, XIV; г. – с някои липсващи страници. От I 3 второ подзгл. С безплатна прибавка от множество кройки и модели за бродерия; от IV месечно списание за домакинство, възпитание, хигиена, четиво, обстановка, дамски, детски и мъжки дрехи и бельо, практически съвети и кухня; от VI – Месечно списание. Третира: модели за горни и долни дрехи, всички видове бродерии, домакинство, възпитание, хигиена, практически съвети, рецепти за готвене и четиво; от XI – Месечно списание; от XIII – месечно семейно списание за домашна култура. От XII пом.-ред. Дора П. Павлова (от XIII 6 съред., от XIV, 5 до XVI ред.) Печата се и в п-ци: Херман Поле, Ив. Г. Игнатов, Книпеграф, Незвисимост, Франклин, Древна България, Гр. Ив. Гавазов, Бр. Миладинови, Стопанско развитие, Придворна печатница, Д. Провадалиев, Кооп и Хр. Г. Данов. Приложения: към VII 5 и VIII 1 Вестник Модерна домакиня, № 1104; към VI – За деца и юноши. № 2117; от XVI 3 – Изкуство за шев. № 2758 и Изкуство за бродерия. № 2757; от XVIII – Най-интересното. № 3983. От XVII загл. и на нем. ез. (Иванчев: Дамско спис., с ил. Помества кройки и модели за горни дрехи, бельо, бродерии, рецепти, практически съвети и разнообразно художествено четиво.) Редактор-издател на това списание е Анастасия Митева. Тя е завършила образованието си в Берлин, където сътрудничи на немско домакинско списание. След завръщането си в България, започва да издава сп. „Модерна домакиня“, което се явява конкурентно на сп. „Икономия и домакинство“. „Модерна домакиня“ е част от множество периодични издания през тези години, които поставят в центъра на вниманието си жените – техния статут, проблеми, интереси, образование. Издаваното от Ан. Митева списание предлага информация за новите тенденции в модата, практически съвети за организиране на домакинството и подреждане на дома, за възпитанието на децата, здравни съвети, кулинарни рецепти и др. Затова и информацията е групирана в рубриките: „Практически съвети“, „Малко хигиена“, „Кухня“ и др. Дава се богат избор на модели за рокли, палта, костюми, кройки, модели за бродерии, гоблени, български шевици и др. От год. III започва да се забелязва стремеж към разширяване на духовния периметър на списанието: публикува се повече художествена литература – оригинална и преводна, появяват се нови рубрики: „Книжнина“, „Какво ще ме посъветвате“, „Културен живот в България“, „Проявили се жени днес и в миналото“, „Получени книги“, „Разни новини и съобщения“ и др. От деветата годишнина се открива и рубрика „Нашите съвременни писателки“. Все повече читателите се информират за актуални прояви от културния живот в България. Списанието помества редица поетически творби като преобладават тези, написани от жени. Сред авторките са както утвърдени поетеси, така и пишещи с по-скромни изяви. Мара Белчева е представена с осем творби, препечатани от лирическия ѝ сборник „Избрани песни“ (1931): „Кокиченце“, „Планината“, „Молитва“, „Копнеж“, „Планинско цвете“, „Свое слънце“, „Брунати“, „Пак сама“ (9, 6). Стихотворенията са съпътствани от кратък текст за живота и творчеството ѝ. Авторът на критическия текст не е посочен. Магда Петканова присъства на страниците на списанието с три стихотворения: „Кой бил снощи пъстроокия“, „Напразно ти мълвиш, че не обичаш“, „Аз мразя твоя поглед вдъхновен“ (9, 10), придружаващи творческия ѝ портрет. Санда Йовчева публикува поетически творби в два броя: „На нивата ме залез завари“ и др., в които се чувства влияние от Багряна (9, 3-4); „Доде окото види – буйна ръж и жито зреят...“ и „Отпреде ми е равно ширине“ (9, 5), открояват нейния лирически почерк и очертават едни от характерните мотиви за поезията ѝ – радостта от плодната земя и благослова на природата. Люба Касърова е представена с четири стихотворения: „Дете“, „Жътва на новия свят“, „Люлчина песен“ и „Сърдечна болест“ (9, 8), които се докосват до детския свят и майчината обич. На моменти обаче се чувства известен дидактизъм, а също и влияние от Багряна, както е в „Сърдечна болест“, където се усещат явни паралели със „Сеизмограф на сърцето“. Весела Страшимирова публикува тук стихотворението „Танго на любовта“ (10, 6), в което също се забелязва влияние от Багряна. Явно лириката на забележителната ни поетеса силно е влияела на съвременничките ѝ – както с мотивите, така и с художествения изказ. В краткия текст, представящ В. Страшимирова се казва и че е „измислила много мелодии на свои и чужди стихове“. Поетичен талант се забелязва в творбите на Янка Митева и В. Н. Панайотова. Янка Митева е представена с лирическата творба „На майка ми“ (17, 3) – открояваща обич и тъга по нейната „скъпа и далечна“ майка, а В. Н. Панайотова – с „Пред родния дом“ (10, 8), която илюстрира романтично устроен лирически аз. Сред авторите на художествени творби в списанието е и Богдана Стайкова. Нейната дарба е повече в белетристичните жанрове – особено разказа, пътеписа. Тя е родена през 1910 г. в с. Радевци, Троянско, завършва Американската гимназия в гр. Ловеч и курс по история на изкуството в Рим. (Жорж Нурижан. Творци и литература. 1943, с. 148.) През 30-40-те години сътрудничи на литературния печат със стихотворения, разкази, преводи, пътеписи и др. В списание „Модерна домакиня“ Б. Стайкова публикува няколко стихотворения: „Символи“ (9, 9), „Светоглед“ (10, 8), „Вълшебното зрънце“ (11, 1). Художествен талант – чувство за ритъм и поетически усет, се откроява в „Символи“. Мара Алтимирова е представена с няколко поетически творби, в които преобладават чувства на тъга, самота, майчинска нежност: „Молитва“ (10, 1), „Чужди град“ (10, 4), „И когато старост похлопа“ (10, 7), „Дъждец“ (16, 1), „Зима“ (16, 3), и „Молба“ (16, 5-6). Тъжни настроения, неудовлетвореност от живота и известен сантиментализъм излъчват и няколкото поетични творби на Фани Палигорова: „Спомен“ (15, 4), „Посещение“ (16, 3), „Последни думи“ (16, 5-6), „Настроение“ (16, 10), написани в духа на постсимволистичната поетика. По едно стихотворение публикуват Елена Ганкова (16, 8-9), Надя Хаджи Иванова (9, 3-4) и Тинка Д. (17, 4). Възможно е авторът, подписал се Тинка Д. да е Евтим Дабев Тинчев, който използва псевдоним Тинка (Ив. Богданов. Речник на българските псевдоними. С, 1989, с. 273). Известно е, че автори мъже се подписват с женски псевдоними, някои сътрудничат на женския периодичен печат, включително и на т.н. „домакински“ издания. От Цонка Славкова Николова е отпечатано стихотворението в проза – „Роза“ (7, 3). В „Модерна домакиня“ публикуват лирически творби : Стилиян Чилингиров (10, 2), Борис Драмов (8, 10; 9, 1; 9, 9), Димитър Минков (9, 7), Найден Андреев (16, 4), автор с псевдоним Гаврош (8, 7) – с такъв псевдоним, един от многото им, се подписват Славчо Васев Велев и Христо Бръзицов. Преведено е стихотворението в проза на В. Ягодова „Пази се!“, прев. С. Д. (8, 6). Общото впечатление от публикуваните стихотворения е, че засягат преди всичко отношението към майката, детството, любовта, което определено е продиктувано от политиката на списанието, поначало поместващо художествени текстове, центрирани около темата за жената. Това донякъде стеснява идейните и естетически параметри на изданието. В лирическите творби доминират тъжните настроения, вписващи се в постсимволистичния тип изказ. Прозата е представена най-вече чрез късия разказ и пътеписа. Преобладават авторите жени. Голяма част от разказите са без автор или подписани с псевдоним. В този жанр изпробва перото си и редакторката Ан. Митова с разказа „Червено портмоне“ (18, 3). Вероятно неин е и разказът „Нова година“ (15, 4), подписан Ан. М. И в двете творби главният герой е инженер, изправен пред необходимостта да вземе решение за промяна в личния живот. Представени са с кратък литературнокритически портрет и с отделни творби известни български писателки. От Анна Каменова е публикуван откъс от новия ѝ роман „Градът е същият“, 1933 г., (9, 5), а от Калина-Малина – „Неочаквана среща“, откъс от романа ѝ „Сирачета“, 1933 г., (9, 9). От Евгения Марс се публикува разказът „Надгробните цветенца“ (9, 7), който разкрива трагичното разминаване между двама влюбени. Фани Попова-Мутафова разказва в „Коледен гост“ (9, 3-4) за мъчителната орис на семейство, след като мъжът го е напуснал. В разказа на Санда Йовчева „Бялото цвете“ (9, 5), както и в тези на Блага Стефанова – „Очите на слънцето“ (10, 10) и „Изминатият път“ (10, 10) героините са млади жени, разочаровани от съпрузите си, но нерешителни да предприемат нещо ново, което да промени живота им. От Цонка Славкова-Р. Николова са отпечатани разказите: „Приказка“ (5-4), „Клетвата“ (5, 6-7), „Слепият гуслар“ (9, 3-4) „Късно е, Николай“ (12, 9). В списанието излиза и разказът „Учителката Соня“ (5, 3), 1928 г., подписан с псевдонима Суламита. Пет години по-късно на страниците на „Модерна домакиня“ е отпечатан кратък литературен портрет за Цонка Славкова Николова (10, 9), в който авторът му, откроявайки нерешителността на писателката да публикува със своето име, споделя: „Най-после, в 1928 г. изпраща в нашата редакция разказа „Учителката Соня“..., който веднага е публикуван. Следователно Суламита е псевдоним на Цонка Славкова Николова. Но това означава също, че е вероятно авторът на творческия портрет на писателката да е от редакцията, т.е. възможно е това да е Ан. Митева. Не е изключено тя да е авторка на почти всички други творчески портрети. С няколко разказа е представена Невена Неделчева: „Приказка“ (10, 4), „Най-младата снаха“ (14, 3), „Непогалените главици“ (14, 8); „Кой прави чудеса“ (15, 6), „Лястовицата“ (16, 8-9), „Случайност или съдба“ (16, 8-9) и „Някога и сега“ (18, 3), в които се третират етични проблеми: за любовта, верността, сирачеството, благодеянията, отношенията в семейството и др. Мария Лозанова публикува разказа „Двойна радост, двойно възкресение“ (17, 5), в който героинята е щастлива от връщането на Добруджа и завръщането на нейния син. Вероятно неин е и разказът „Пролетен дъждец“ (6, 10), подписан М. Д. Лозанова. За живота в мините, за любовта и брака разказва Богдана Стайкова в „Спомени“ (10, 8). По един разказ публикуват: Олга Несторова – „Едно детско сърце“ (5, 9-10), Блага Клисарова – „Случаят“ (18, 2), Олга Младенова – „Детето Спасител“ (5, 8), Драга Клисарова – „Съученици“ (11, 9), Христина К. – „Гърбавата“ (8, 5), Елисавета П. – „Намереното детенце“ (4, 4); Райна Ан. Кямилева „Цена се казваше тя“ (7, 7). В списанието са отпечатани разкази на: Violino Primo (псевд. на Цонко Попов Великов) – „Кръщаване на стоката“, (4, 3); Любомир Лулчев – „Край огнището“ (9, 2), „Приказка“, (9, 3-4), „При спорната гора“ (10, 1), „Паткагония“ (17,6); Никола Никитов – „Лена“ (2, 4 и 5); Ив. Г. Калайджиев – „Съдба“ (4, 5); Димитър Минков – „Майка и дете“ (9, 10); Васил И. Даскалов – „Минка бавачката“ (10, 6); Петър Кепов – „Жената на слепия“ (10, 7); Ив. Хр. Иванов – „Сърничката“ (10, 7); Йордан Влайков – „Човекът и змията“ (11, 10); Младен Младенов – „Очакване“ (17, 3). Редица автори, някои от които са и абонатки на списанието, публикуват разкази под псевдоними или се подписват с инициали: абонатката А. (от Ловеч) – „Коледа“ (2, 4); И. Х. – „Коледната целувка на Франц Шуберт“ (4, 4); К. Т-ва – „Скромната жена“ (4, 7); Т. Х. – „Една майка“ (4, 8); Д. Л. „Кой ли краде?“ (5, 1) и „Роза иска почивка“ (9, 1); С. М. – „Ваньо“ (3, 1) и „Нов живот“ (8, 6); П. М. – „Неразделните“ (10, 2); Д. П-ва – „Гласът по телефона“ (12, 5); Дориана – „Възкресение“ (12, 8); D. G. – „Призраци“ (7, 1); Benitta (Вenitta, псевдоним на Невяна Неделчева) – „Песента на света“ (12, 8); Ан. К. – „През една карнавална нощ“ (14, 6); В. – „Пролетен копнеж“ (17, 6). Много от разказите са без посочен автор. Такива са: „Сестричето“ (4, 6), „... Както и ние прощаваме“ (5, 2); „Излекуваният съпруг“ (5, 5); „Коледна симфония“ (10, 4); „Животът побеждава“ (11, 2); „Майката на Теди“ (12, 9); „Неверницата“ (12, 10); „Бурята“ (16, 1); „Женитбата на Минка“ (16, 2); „Копнежът на детето“ (16, 3); „Историята на Дора“ (16, 3); „Завещание“ (16, 5-6), „Анна Линдберг“ (16, 10). Персонажите в разказите са предимно жени – майки, които доказват обичта и отговорността си към детето; богато омъжени жени, които съдействат да се помага на бедните; млади жени, изправени пред редица проблеми или принудени да вземат важни решения; провинциални учителки и др. Чести персонажи са и децата, които с невинността и чистотата си помагат в разплитането на житейските проблеми на по-възрастните. Обикновено темите са свързани с етични въпроси, с отношенията в семейството, с любовта, верността и изневярата, милосърдието и дълга, достойнството и унижението. Характерна идея е желанието и стремежът на жената да запази целостта на семейството. Социалната проблематика също се откроява на фона на едно твърде разслоено общество. В доста от разказите има наивитет, сантиментални нотки, романтични увлечения. Публикувани са и няколко импресии: „Зимна картина“ (3, 4) от ученичката Надежда Е. Дончева, „Коледа“ (3, 4) от абонатката А. от Ловеч, „Сватбата на снега“ (3, 4) от абон. Люба Киселичка от Радомир, „Пази се“ от В. Ягодова (8, 6) и др. В списанието са поместени есета на Вера Бояджиева-Фол: „Смехът у децата“, „Домашното огнище“ и „Майчините ръце (14, 2); „Между стари и млади“ (14, 3); „Играта е здраве“ (14, 4); „Светлият празник“ и „Детските подаръци“ (14, 5); „Когато родителите се карат“ (14, 10), „Зимните вечери в къщи“ (15, 4), където с известна носталгия пише за топлите семейни вечери и разговорите, необходими за изграждане на здрави ценности у децата; „За равнодушието“ (16, 8-9). По-сериозно е застъпен пътеписният жанр, който в периода между двете световни войни бележи развитие. На страниците на „Модерна домакиня“ Богдана Стайкова публикува няколко пътеписа: „От Балкана до Алпите“ (8, 7); „Под погледа на среброкосите Алпи“ (8, 8); „Вечният град (Впечатления от Рим)“ (8, 8); „Виж Неапол, па умри!“ (9, 8); „Буда Пеща – „царица на Дунава“ (16, 5-6, 7). Художествено написани, в тези творби пулсира вълнението на авторката от красивата природа и градовете, до които се е докоснала, от миналото, което оживява и в изкуството – плод на безсмъртния гений на човека. Впечатляват богатият език, фината чувствителност и култура на Стайкова, умението ѝ да слее пластичното описание на видяното с психологическите нюанси на преживяното и поетическите инвенции. Богдана Стайкова превежда и хумористични творби – „Малко хумор“ (8, 9). Цанка Иванова (от Дупница) публикува „До Рилския манастир“ (8, 10), а проф. Е. Малива споделя пътните си впечатления от Индия в „На гости у индийските махараджи“ (10, 8). Поместен е и един разказ за деца – „Нашият Сърню“ от Люба Николова, както и приказката „Зумурун“ (16, 3) от Клара Марго (псевд. на Клара Марголис). Романът „Ти и аз“ от Оливия Уедсли излиза в превод на Л. Паспалеев (6, 1 – 10). Преводната художествена проза преобладаващо застъпва късия разказ. На страниците на сп. „Модерна домакиня“ са поместени разкази както на автори, оставили следи в световното литературно наследство, така и на по-малко популярни творци. Преведени са разкази на: Селма Лагерльов – „Вавилонската принцеса“, прев. С. Манолова (7, 5) и „Червенушка“, прев. Веса Паспалеева; О’Хенри – „Подаръците“, прев. Ю. Генов (14, 9), „Последният лист“, прев. Вълчан х. Вълчанов (17, 2) и „Когато човек обича“, прев. Ю. Генов (15, 10); В. Юго – „Рибарско семейство“, прев. Сийка Ценова - Лом (3, 5); Рода Рода – „Свещената майчина любов“, прев. А. Щрасер от Варна (5, 5); Джек Лондон – „Лошата жена“, прев. Л. Велчев (9, 6); Ги дьо Мопасан – „Щастието“, прев. Ю. Ханчева (8, 9); Франсоа Копе – „Изгубеното дете“, прев. Аничка (1, 1-2); Зигрид Ундсет – „Първата среща“, прев. А. Паунова (10, 9); А. Куприн – „Чудният доктор“, прев. А. Паунова (10, 6); Ерих Кестнер – „Скръбта на едно дете“, прев. З. Василева (4, 10); Рабиндранат Тагор – „Щастливият оглед“, прев. Любен Велчев (9, 3-4); Хил ле Ру – „Един живот“, прев. К. Къекчиев (1, 6); Бог. Остра – „Жената на адвоката“, прев. К. Д. Къекчиев (7, 9); Андре де Бревил – „Братовчедката“, прев. М. А. Халачева (10, 10); Алин Смит – „Лаура на деветнадесет“, прев. Богдана Стайкова (11, 1); Паул Блиц – „Щастливец“, прев. Ел. П. (11,4); Арнолд де Ланорт – „Синът на подофицера Провост“, прев. М. А. Халачева (5, 1); Ю. Чаев – „Гирляндата на смъртта“, прев. А. Курдова (5, 6-7); Мар Мъррей – „Надхитрили“, прев. Богданка Стайкова (7, 8); М. Шопке – „Истинска любов“, прев. Серафина Датчин (8, 6); Леди Нейш – „Жената, която чакаше“, прев. Д. Пеева (8, 7); М. Марикова – „Пречупеният цвят“, прев. П. Р. (9, 9), Алис Дуер Миллер – „Майката съобщава“, прев. Л. Грънчарова (9, 7); Мишел Цвик – „Барометърът“, прев. М. А. Халачева (11, 7); Хедвиг Николай – „Рожден ден“, прев. Ел. П. (11, 6) и „Синьото домино“, прев. от Е. П. (12, 6); Мария Селякович-Ткач – „Двама болни“, прев. Д. П-ва (15, 5); Берни Ангус – „Годежът на Глория“, прев. Богдана д-р Боиклиева (Богдана Стайкова), (16, 8-9); Карл Бурбак – „Развод“, прев. Е. П. (11, 5); А. Вилар – „Три сватби“, прев. М. Халачева (4, 2); Пиер Валдан – „Спомени и дати“, прев. Н. Топалова (11, 5); Алфред Хеденщерн (и във вариант А. фон Хеденщейрн) – „Любов“, прев. Мими Стойнова (4, 6) и „№ 34, вторият етаж в ляво“, прев. Б. П. (8, 3); Л. Черска – „Милосърдие“, прев. С. Т. Ц. (4, 9); М. В. – „Петият“, прев. Н. Д. К.-Попова (17, 4); Х. У. – „Майка“, прев. К. д-р Христова (9, 8); М. Шопке – „Истинска любов“, прев. Серафина Дятчин (8, 6); Ф. Херцел – „Олга остарява“, прев. О. Чавова (14, 3), Уилям Фланерити – „Майка и син“, прев. Ю. Генов (14, 4); Маргарит Санстер – „Коледен подарък“, прев. Ю. Генов (14, 5). Публикувани са и разкази, без да се посочи името на автора: „Простих“, прев. М. Щелконогова (7, 9); „Случайността добре нарежда“, прев. Н. Д. К.-Попова (16, 7); „Приятелски съвет“ (11, 3) и „Млади момичета“ (10, 10), прев. А. Попова; разказите: „Завещанието“ (15, 3), „Старият абажур“ (15, 4), „Двамата съперници“ (15, 4), „Малиново пелте“ (15, 7), „Старата лодка“ (15, 8) и „Една малка жена“ (15, 9) са прев. от Марчиа; „Морската вълна“, прев. Пенка Генова (11, 8), „Вечер на живота“, прев. д-р М. Минковска (12, 2); „Нино или Нина?“ (8, 5) и „Изкушение“ (8, 9), прев. Д. П.; „Подводни скали“, прев. Мара Пеева (от Шумен) (3, 8); „Милувката“, прев. Р. Георгиева (16, 7); „И боя се отплаща“ (17, 4). Поместени са и редица разкази, без да се посочи името на преводача: Ванда Варингтон – „Комедията на трите писма“ (7, 7 – поради липсваща страница не се знае посочен ли е преводачът); Алфонс Доде – „Звездите“ (18, 2); Антонио Джакомо – „Сърцето командва“; Тони Ротмунд – „Тайната“ (2, 3); Георг Урбат – „дълг и родителска обич“ (7, 3); М. Слепцова – „Где е безсмъртието“ (3, 6); Клара Тенисон – „Крах“ (8, 1); Карл Гаушел – „Обяснение в любов“ (12, 1); Марилена Солдати – „Изпуснатият момент“ (12, 7); Мета Шен – „Верующата“ (1, 4). Н. Тасин – „Дядо се модернизира (Какво може да се преживее днес с внучета)“ (5, 2); Е. Барлог – „Сладка кръв“ (7, 2); Арберт Лайтих – „Касичката“ (7, 4); Е. Прайс – „Червената шапчица“ (7, 4); Т. Фал – „Късна пролет в живота“ (8, 2); Катрин Кенеди – „Жената с професия“ (14, 2); Жермен Бонон – „Щастието се усмихва понякога“ (14, 6); Адриана Джизлимберти – „Един час от пролетта“ (14, 7); Андреа Бирабей – „Страх“ (14, 10); Г. Хилман – „Неугасваща любов“ (16, 5-6); Едвин Пег – „Той вижда“ (16, 4). Без авторство са публикувани разказите: „Ревност“ (7, 5); „Пакета“ и „Животът побеждава“ (11, 2); „Бисерната огърлица“ (12, 3); „Майката на Теди“ (12, 9); Неверницата“ (12, 10); „Бурята“ (16, 1); „Женитбата на Минка“ (16, 2); „Копнежът на детето“ и „Историята на Дора“ (16, 3); „Завещание“ (16, 5-6). В списанието са поместени и две преводни приказки: „Милосърдие“ (3, 9) от Л. Черска, прев. абон. С. Т. Ц., и „Едно пътешествие в страната на сънищата“ (5, 4) от Ана Бериг (без посочен преводач). В „Модерна домакиня“ сътрудничат предимно жени преводачки. Като се има предвид, че някои от тях са абонатки, а други се подписват с псевдоними или инициали, може да се допусне, че сътрудничеството на някои е случайно, а не резултат от трайни интереси към литературата и от убеденост в културното мисионерство на преводача. Въпреки това доста интелигентни българки са опитали перото си и ролята на културен транслатор. И в преводните белетристични творби преобладават жените като главни персонажи. Обикновено те са изправени пред някакъв проблем или взимане на решение. Въпреки че допринасят за известно тематично разнообразие на списанието, преводните разкази отново са свързани с въпроси, които трайно вълнуват жените: любовта и брака, силата на майчината обич, неравните бракове, отношенията в семейството и др. На преден план изпъкват етичните въпроси: за избора, за верността, за нуждата от повече благородство и великодушие. Тези проблеми тясно кореспондират със социалните – умело вплетени и художествено защитени, както е в разказа на Зигрид Ундсет. В някои от творбите обаче се чувства известно художествено безсилие, дидактично поднасяне на идеята, сантиментализъм. Общото впечатление от поместената художествена белетристика е, че подборът ѝ говори за консерватизъм: във време, когато българката все по-активно се налага в обществения живот, поместените разкази акцентират най-вече на ролята на жената като съпруга и майка, издават сантименталност и не всички са художествено защитени. До известна степен тази позиция се компенсира от рубриката „Културен живот в България“, в която са представени редица български жени – писателки и поетеси. Авторите на кратките текстове обикновено не са посочени. От поетесите са представени: Дора Габе (9, 1), Елисавета Багряна, (9, 2), Мара Белчева (9, 6), Люба Касърова (9, 8, автор С. М.), Магда Петканова (9, 10, автор П. Р.). Представянето включва кратки биографични бележки, проследяване на творческия път и оценка за съответната поетеса. В текста за Дора Габе акцентът пада върху двете ѝ стихосбирки: „Теменуги“ и „Земен път“, книгата ѝ „Някога“, творбите ѝ за деца и обществената ѝ дейност. Текстът за Багряна я откроява като „Най-добрата наша съвременна поетка, чиито стихове са преведени и на няколко чужди езика“. Дава се висока оценка на стихосбирката ѝ „Вечната и святата“, която според автора „изведнъж издигна Багряна далеч над нивото на нашите днешни поети“. Посочва се, че „във всеки нейн стих трепти сърцето, радва се или стене душата. С лекота се четат нейните стихове, които затрогват със своята безкрайна откровеност и дълбоки преживявания“. Изтъкват се и качествата на новата ѝ стихосбирка „Звезда на моряка“. Текстът за Мара Белчева проследява моменти от нейния живот и акцентира на сборника ѝ „Избрани песни“. Посочва се: „В последната си сбирка М. Белчева се домогна до ноти, чужди на нашата лирика. Това е едно смирено гледане на света през очи, избистрени от много сълзи. Една поезия над радостите и скърбите. Наистина, източник за вдъхновението си остава пак природата и сърдечната болка, но тя влага в тях нещо свое, всеотдайно.“ Статията за Люба Касърова се базира на мнението за поетесата на други автори - цитирани са П. Д. и Б. Н. Проследено е творческото ѝ развитие – от интимните ѝ чувства към лирика с по-ангажиран характер. П. Р., автор на текста за Магда Петканова, отбелязва: „От нейните стихове лъха дълбоката скръб на угнетените и неумолимата жажда към нещо ново, по-светло, свободно и чисто. Те са пропити и с нежната топлота на беззаветното майчино чувство и с любов към всичко хубаво и свято.“ От писателките са представени: Фани Попова-Мутафова (9, 3-4), Санда Йовчева (9, 3-4), Анна Каменова (9, 5), Евгения Марс (9, 7), Калина Малина (9, 9), Весела Страшимирова (10, 6), Богдана Стайкова (10, 8 и 15, 6), Цонка Славкова Николова (10, 9 и 15, 2), Блага Стефанова (10, 10), Веселина Геновска (15, 4), Надя х. Йовкова (15, 7), Вера Бояджиева-Фол (15, 8), Олга Чавова (16, 7). Книги от някои от тези авторки са отпечатани като приложение на сп. „Модерна домакиня“. Литературните портрети, макар и кратки, представят най-същностното от живота и творчеството на писателките. Повечето текстове говорят за точни и верни наблюдения. Като се изключи текстът за Калина Малина, подписан от М. К., останалите не посочват авторство. Две от книгите на Богдана Стайкова – романът „Мадоната в бяло“ (1934) и повестта „Нечута изповед“ (1935) излизат като приложение на сп. „Модерна домакиня“. В списанието са представени и два кратки творчески портрета за младата авторка (10, 8 и 15,6), които осветляват живота и литературните ѝ планове, но дават и нови сведения за нея на читателя днес: редактирала е ученическия в. „Вълнолом“, в. „Гребец“ и сп. „Родители и деца“; превежда от английски език, написва оригинални впечатления от Швейцария и Италия, сътрудничи на много списания и вестници; подписва се със своето име и с псевдонима Лазурина Алтри (10, 8); (Ив. Богданов посочва, че се подписва и с псевдонима Лазурина - „Речник на българските псевдоними“, С., 1989, с. 166); Членува в Дружеството на детските писатели, Съюза на българските писателки и Съюза на писателите от провинцията. Текстът за Цонка Славкова Николова, учителка по професия, откроява жанровото разнообразие на творбите ѝ, нейният богат език, факти от литературната й биография. (10, 9). Творческият портрет за Блага Стефанова акцентира на романа ѝ „Сватбата на Елка“, откроявайки го като „творба с неоспорими литературни качества“ (10, 10); Представяйки литературния път на Веселина Геновска, авторът посочва, че нейни разкази „са преведени на сръбски и чехски“ (15, 4); В рубриката „Наши писатели“ е представена и Вера Бояджиева-Фол като се дава оценка на нейното творчество и обществената ѝ дейност (15, 7); След биографичните бележки за Олга Чавова, се представят книгите ѝ като се обръща внимание на нейните интересни пътеписи (16, 7). Кратки творчески портрети има и за писателите: Емануил Попдимитров (10, 1, към критическия текст е отпечатано и стихотворението му „Ирен“), Стилиян Чилингиров (10, 2), Константин Константинов (10, 2), Светослав Минков (10, 2), Тихомир Павлов (10, 4; 15, 9; 16, 4), Ив. Хр. Иванов (10, 7), Добри Немиров (12, 2), Денчо Марчевски (15, 2), Георги Савчев (15, 4), Бончо х. Бонев (15, 6). Ан. М. (вероятно самата редакторка и издателка), представя на читателите Богдан Овесянин (16, 5-6). При по-известните имена в прозата, са отбелязани и заслугите им за развитието на българската литература. Книги на тези автори също са издадени като приложение на сп. “Модерна домакиня”. В списанието са поместени и литературни рецензии: за романа на Блага Стефанова „Сватбата на Елка“ (10, 10) и за сборника разкази на Калина Малина – „Провинциални сенки“ (12, 6). В рубриката „Получени книги“ е представен и сборникът със стихове „Нива“ от Слава Щиплиева. Излиза и рубриката „Нови книги“, в която са отбелязани сборникът разкази от Ф. Попова-Мутафова „Една жена“, „Рут“ от Бизела Алкалай, „Веселото настроение като животворна сила“, радиосказка от Н. Стоилов. Поместен е текстът на Любомир Божинович „Жената в творчеството на югославския писател Бранислав Нушич“ (14, 6). От 3, 2 с някои прекъсвания излиза рубр. „Книжнина“, която дава информация за новоизлезли специализирани вестници („Литературни новини“ и др.), списания („Детска радост“, „Поточе“, „Българска мисъл“, „Отец Паисий“ и др.), както и за книги. Най-често се информира за книгите, които излизат в поредицата „Мозайка от знаменити съвременни романи“: „Учителят по танци“ от Пол Бурже (3, 6), „Анита и Силвия“ от Ромен Ролан (4, 3), „Възвишени стремежи“ от Х. Уелс (4, 4) и др. Понякога накратко се представят авторът и съдържанието на книгата. Списанието обявява литературни конкурси с оглед отпечатване на нови книги от български автори и информира за резултатите. За известен стремеж да се обогати тематиката на списанието говорят различни текстове от педагогически, психологически и общокултурен характер: “Жените в Америка“ (8, 9); „Индийската жена“ – за живота на жените в Индия като е представена и снимка на съпругата на Махатма Ганди (7, 2); „Как се живее в Москва“ с автор Вилиам Уайт (8, 6); „Как се учат децата в разни страни“ (8, 10); „Защо са недоразуменията между родители и деца“, прев. от англ. Любен Сечанов; „Гьоте и жените“, автор Т. П. (8, 7); „Бетховен“, автор Маргарите Кьолер (3, 7), прев. не е посочен. Списанието отбелязва 25-годишния юбилей на Съюза на българските писатели (15, 4), кончината на Сава Огнянов; Вера Плочева информира за конгреса на Международния женски съюз в Цариград (11, 8). Д-р Ив. Малеев публикува текста „Духовната разлика между мъжа и жената“ (11, 7) и др. В списанието се поместват и текстове, свързани с изобразителното изкуство. Статия откроява „Изкуството на Кирил Тодоров“ (9, 3). Представена е художничката Цветана Г. Симова (12, 8) – от Н. Н. Неизвестен автор споделя впечатления за изложба на Дечко Узунов (9, 2). С положителна рецензия е отбелязана Петата традиционна изложба на жените-художнички (9, 10), а също и първата самостоятелна изложбата на Сирак Скитник и участието му в обща изложба с група български писатели в Белград (10, 2); Дава се информация за XIV обща художествена изложба (17, 3), за „Изкуството на жените в Македония“ (18, 2). Списанието представя и репродукции на творби от Цв. Щилиянова, Кица Маркова, Н. Кожухарова и Б. Златарева от VI-та традиционна изложба на жените художнички. Дора П. публикува две изкуствоведски статии: представя изложбата на майка и дъщеря – „Изложбата на Елисавета Консулова-Вазова и Сабина Вазова“ като откроява специфичното в творческия почерк на всяка от тях (10, 6) и „Изложбата на Борис Денев“ (10, 7) като отбелязва, че това е неговата петнадесета самостоятелна изложба и дава положителен отзив за пейзажите му. Без подпис е текстът „Нови пиеси в Народния театър“, в който се анализират „Коварство и любов“ по Шилер и „Платон Кречет“ по А. Корнейчук (17, 3). Петър Кепов във водената от него рубрика „Театрите през месеца“ информира читателите за най-новите театрални постановки, споделя своите впечатления и прави критически анализи. Бележките му информират за съдържанието на пиесите, авторите, играта на актьорите и др. – за „Вражалец“ на Ст. Л. Костов (10, 4), за „Престолът“ от Иван Вазов (11, 2) и др; В статията си „Нашите режисьори“ (10, 9) са представени с кратки биографични бележки и с проследяване на творческото им развитие режисьорите: Николай Масалитинов, Хрисан Цанков, Стоил Стоилов, Стефан Пенчев, а в „Детски театър и балет“ (10, 10) се обосновава необходимостта от такива форми в изкуството, които да провокират склонността на детето към пресъздаване и творчество. В поредица от статии „Театрите в столицата“критикът анализира творческата дейност на Народния театър, Свободния театър „Одеон“ (11, 2, 3,4 и 5), Детската театрална школа на Николай Фол, както и на театър 935 и на Театър на младите (11, 6,7 и 8). В „Модерна домакиня“ се разказва и за света на киното: „Посещение в страната на филма (при Грета Гарбо и Марлена Дитрих)“ от д-р Ерих Саломон (7, 5). Едно от многото женски списания през този период, сп. „Модерна домакиня“ се стреми да бъде конкурентноспособно, да отговаря на практичните нужди и същевременно да съдейства за обогатяване на образованието и културата на българката. Не само това – то стимулира развитието на българската художествена литература като в някои години обявява литературни конкурси за „романи, повести или разкази само от български автори“ (14, 9) и на спечелилите публикува книгата като приложение към списанието. То няма мащабите на „Вестник на жената“, който още съвременниците му определят повече като литературен вестник, но независимо от това “Модерна домакиня” се вписва в общите социокултурни търсения, настроения и тенденции в периода между двете световни войни. ЛЮДМИЛА ХР. МАЛИНОВА