МЛАДЕЖКА МИСЪЛ Ежемесечен просветен вестник. Орган на Младежкия просветителен кръжок “Гирдап”. Русе, печ. Роглев. 4о. Год. аб. 10 лв. 400 тир. 1 1-6 авг. 1921 – ян. 1922 “Младежка мисъл”, с подзагл. “Ежемесечен просветен вестник”, излиза в шест броя, последният от които е двоен (5-6), от август 1921 г. до януари 1922 г. в Русе. Той е орган на Младежкия просветен кръжок “Гирдап”, съществувал тогава към училище “Иван Вазов” в крайдунавския русенски квартал “Гирдап”. След шестия брой изданието спира без предизвестие. Вестникът е с несъмнени амбиции да остави следа в културния живот на Русе, но за съжаление не предлага значими творби, поради което днес има само литературно-историческо значение. Ценното обаче е, че през краткия си живот успява да привлече сътрудници от различни градове, вероятно също от ученическите среди. “Младежка мисъл” има смесен характер. Тук се поместват стихотворения, импресии, летуратурни статии, статии по възпитанието, вегетарианството и други въпроси, литературна хроника и поща. Част от творбите имат подчертано дидактичен характер. Има и преводни материали, някои от които от есперанто. Всеки брой започва с уводна статия. Авторите се подписват с псевдоними или с инициали, които не са разкрити. Въпреки посредственото равнище на поместените текстове вестникът е трогателен опит за духовното усъвършенстване на русенската младеж от началото на 20-те години. Уводните статии във вестника са с подчертано просветен и поучителен характер. Те целят разширяването и задълбочаването на културата на русенската ученическа младеж и същевременно – нейното духовно издигане и приобщаването й към общоевропейските естетически идеали. Така например в уводната статия “До девиците и юношите” (1), подписана “От настоятелството”, се разкрива пагубното влияние на войната върху материалната и духовната култура на човечеството. Интелигенцията е дълбоко покрусена от Първата световна война. Според редакторите обаче младите не трябва да се отчайват, а да разберат, че са бъдещето на страната, надеждата на малка и многострадална България. За да извиси своя дух, следвоенното младо поколение трябва да се запознае с постиженията на Европа, с ценностите на културния свят, да създава просветни дружества и кръжоци, спортни организации и т.н., да организира реферати, сказки, беседи, оркестри, игри, излети и пр., за да бъде огряно от слънцето на просветата. Неподписаната уводна статия “Нашата работа” (2) посочва, че “културата определя съзнанието в народната маса или обратно – съзнанието е в културния уровен на масата”. Редакторите твърдят, че културата е “дивно средство за възвисяване на човешките тълпи към щастието.” В техните възгледи прозира определен демократизъм, характерен за българските просветители още от Възраждането: “Задача на културата е да сплоти в едно народните маси и да ги подтикне към щастието, а не да ги дели на бедни и богатни, учени и простаци.” По-отвлечен характер има уводната редакционна статия “Към възпитанието”, поместена в няколко последователни броя (3-6). Подписана е с псевдонима Пътник-Богомолец. В нея се третират приликите и разликите между човека и животното от биологично-медицинско гледище. Във вестника са поместени и няколко статии по различни научни въпроси, явно с цел разширяването на кръгозора на младите хора – по въпроси на медицината, вегетарианството и др., най-често преводни, преди всичко от есперанто. В края на всеки брой от “Младежка мисъл” има малък отдел “Мисли”, в който са поместени забележителни афоризми и максими от изтъкнати личнсти като Б. Франклин, О. Уайлд, А. Шопенхауер, Л. Толстой, М. Аврелий, Цицерон, с краткия послеслов: “Събира Алон”. Преводът им е сравнително добър, но преводачът не е посочен. Пак там са поместени литературна хроника, поща и известия от дейността на младежкия просветен кръжок “Гирдап”. В края на бр. 3 е поместено “Писмо” от сътрудника “Z”, което всъщност представлява разказ за съдбата на младите селски учители и техния благороден труд. В прочувствен некролог е отбелязана смъртта на Иван Вазов (3). Той всъщност е най-силно въздействащият материал в този брой и започва така: “Пресъхна още един извор на хубавото, свежото и сладостното в нашата литература”. Отдолу е отбелязано: “Октомври 1921 г.” След бр.3 обаче вестникът престава да излиза. Стихотворенията представляват размисли за любовта, за приятелството, за отчаянието на човека от мерзостта на живота., за годишните времена. Повечето от тях са неумели и подражателни. Някои автори са публикували по няколко творби. Така напр. Ветрен (от Казанлък) в стихотв. “Навеяни мисли” (1), което всъщност представлява афоризми, басни и сентенции в стихотворна форма, споделя някои свои размисли за живота, а в “Зимна нощ” (2) е отдаден на въздействието на унилия зимен пейзаж. Кристингер Михайловски (от Плевен) е публикувал три стихотворения: “Утеха” (4), с любовен характер, “Алегория” (5-6) - меланхолични размисли за съдбата на поета, и “Желание” (5-6), в което темата за любовта е интерпретирана като далечно подражание на лириката на Яворов, Дебелянов и Смирненски. А. Велисав (от Разград) възхвалява моментната любов, която не заробва човека, в стихотв. “Роб” (1). Отчаянието на поета от живота разчитаме във “Всред мрак” (1) от Весел и в “Отчаяние” (1) от Хе. В “Усамотение” (2) автор, подписан с инициала “Z”, размишлява върху усамотението, което издига и пречиства духа. Алон в импресията си “На моята приятелка” (1) изразява благодарността си за нейната подкрепа в тежък час. Преводният отдел на вестника е също скромен. Поместени са стихотв. “Мъртви неща” (2) от Ш. Франхор, в превод на Ат. К., една тъжна размисъл за съдбата на поета; и стихотв. в проза от Т.F. “При развалините” (2), в превод от есперанто на В. Г. - философска творба за преходността на човешкия живот, написана в символистичен дух. Публикувани са и кратки откъси от “Автобиография” (2) на Х. Хайне и “Автобиография” (2) на Фр. Грилпарцер, придружени с кратки бележки за авторите. Имената на преводачите и езикът, от който се превежда, не са отбелязани. В. “Младежка мисъл” принадлежи към младежките просветни вестници, които са се стремели да издигнат общата култура на младото поколение чрез публикуване на литературно-художествени, литературнокритически и нравствено-педагогически произведения. Въпреки че повечето от обнародваните материали са слаби или открито дидактични, което отрежда скромното място на изданието като литературно-исторически факт, остава отрадното вдпечатление от благородните намерения на редакторите да бъдат културтрегери в трудните следвоенни години. Значението му остава предимно фактологично-информативно – за духовните стремежи на част от провинциалната ни ученическа младеж в началото на 20-те години. Ралица Маркова