П Е Г А С Седмичен литературно-хумористичен лист. Ред. к-т. София, п-ца "Златна буква", 2о. Ц. 2 лв., год. аб. 80 лв. 1 1-9 1922 8 ненамерен. 9 подзагл. Литературно-хумористичен вестник, 4о. Първият брой на "Пегас" излиза на 5 март 1922 г. и за разлика от много други издания, гръмко обявяващи раждането си с манифестни програмни статии (и тихомълком спиращи впоследствие), това издание тръгва с една скромна бележка в рубриката "Съобщения", където се казва: "Поднасяйки съвсем безпретенциозно първия брой на вестник "Пегас", ние искаме той да внесе малко разнообразие в делнично скучния живот на човека..." В същата рубрика при втория брой издателите на вестника очертават вече неговата цел: "Тя е: да обединим всички ония млади, боравещи в изкуството, достъпът на които, благодарение монополизирането на списанията и вестниците от "зарегистрирани" писатели и поети, е невъзможен." Зад начинанието да се издава този вестник стоят братята хумористи Веселин и Гошка Димитрови, а както посочва и Иван Богданов (“Българска литературна периодика”. С., 1995), след спирането на "К’во да е „част от сътрудниците му се насочват именно към "Пегас". Почти всички автори се подписват с псевдоними или инициали, което се обяснява със сатиричния и политико-злободневен характер на изданието. По-известните имена, някои от тях появяващи се съвсем инцидентно на страниците на този вестник, са Христо Смирненски (псевд. Вертер), Тома Измирлиев (псевд. Любичек), Димитър Пантелеев (псевд.Онуфри). От бр. 3 насетне на първа страница се публикува по една карикатура от Страхил Титиринов, а обещаната литературно-критическа рубрика така и не се появява. Поезията във в. "Пегас" покрива един широк жанров регистър от злободневната епиграма до излизащото вън от сатирата лирическо стихотворение. Особено любим, както ще видим по-нататък, е жанрът на литературната пародия. С редки изключения, сред публикуваните стихотворения най-често ще открием слаби, подражателски работи, несмогнали да излязат от една лоша имитация на символизъм. Най-силното изключение е стихотворението на Христо Смирненски, подписано с псевд. Вертер и публикувано още в първия брой. Под заглавието "Вечният въпрос" (1) в типичната за автора лекота на формата се редят строфи за трудното съвместяване на любовта и безпаричието. (Странно е, че не откриваме това стихотворение никъде в четиритомното издание - Христо Смирненски "Събрани съчинения", ред. Христо Радевски, С., 1978. Дали не става дума за случайно пропуснато произведение, защото то наистина заслужава да бъде прочетено.) Публикуваме го цялото тук: Вечният въпрос Стопи се белосребърният сняг на нашата разлъка зимна и пролетта с победна химна възкресе бавно пак на нашите сърца пред хладний праг. Любов притегли трепетни ръце и странно: в същата минута спадна швейцарската валута на твоето сърце... Смирена, влюбено ти даваш знак, ти обещаваш ми пак щедро и своята усмивка ведра и устни ален-мак, и поглед пълен с тайнствен полумрак. Щастлив съм пак. В душата ми гори любовно празнична лампада, а демон някакъв с досада сърцето ми мори: „Щастлив си! Влюбен си! Ами пари?” Димитър Пантелеев е другият значим поет, публикувал свои стихотворения в "Пегас". По това време той е едва на 21 години, не е издал своя книга, но вече подготвят с Атанас Далчев и Георги Караиванов известния сб. “Мост”. Двете негови творби, които откриваме тук, са публикувани в един и същи брой (9) Първото от тях, без заглавие, (“През горящи...”) е подписано с фамилното му име Менкаджиев и е показателно за ранните му търсения от периода преди "Стрелец". През горящи и златни и тежки ресни ти простря седемцветен пленителен лъч. А замираше тъпата улична глъч със смехът на пияни и блудни жени... Второто стихотворение на Димитър Пантелев е със заглавие "Трудовашки миражи" и е подписано с псевд. Онуфри. То е издържано в типичния за вестника сатиричен стил и е значително по-слабо. Тома Измирлиев, по-големият брат на Смирненски, публикува в "Пегас" под псевд. Любичек една дълга стихотворна пародия – "Гарванът" по Е. А. По (1), много сръчно написана, с добър стил и пародиен усет. Литературната пародия, както беше споменато, е сред най-често срещаните похвати в сп. "Пегас". Лилиев е любимият за пародистите автор. Бившият сътрудник на "К’во да е" Захарий Захариев публикува своята "Пародийка" (по Н. Лилиев) (3) под псевд. Бай Зашо - Турулилу. Ето част от нея: Ще ли някой да остане със опърлени крилца? Бай Стояне, Бай Стояне пусти дрянови дръвца! Вече с истинското си име Захарий Захариев публикува и стихотворението "Кръстопът" (1), което не излиза от рамките на символистическото подражание. Лео Коен, под псевд. Жюл К., публикува две пародии по Лилиев още в първия брой, твърде несръчни и без художествена стойност, и едно лирическо стихотворение със същите качества – "Почувствах аз лекия пролетен трепет" (9), отново под силното влияние на пародирания преди това поет. Сянката на Лилиев тегне над неопитните стихове на цяла дузина поети, появили се инцидентно на страниците на списанието. Такива са Орлик Светлозар – "Слънчогледи" (1), Корнелия Вита – "Ридания" (1), Ж. Лебедина – "Писмо" (1), Рудин Рудев – "Аз умирам в утрин бледна" (9). Същите "мъртвобледи луни" и "скръбни виолини" ще открием в публикациите на Милинко, Иво Ралин, Виолета Бл. от бр. 3 на изданието. В този стил е и стихотворението на един от основателите на списанието, Гошка Димитров, "Поръси с нарциси моя друм" (7). Тенко Есенски (псевд. на Стоян Атанасов), изявил се вече на страниците на "К’во да е" и "Див дядо", също ползва Лилиевата поезия за сатиричното си стихотворение "На ученичките-трудовачки" (9). Прозата в сп. "Пегас" можем да разделим в два отдела - художествена фикция и художествена публицистика. Първият е значително по-редуциран. Любелин М. (псевд. на Стефан Мокрев) публикува "Вечна приказка" и "Възлюбена моя, Ти, жена" (1) – сантиментално-прозаически фрагменти. Прозаическият откъс на Ира В. - "Живот" (1) има претенцията да нищи философски въпроси в библейски контекст и също е лишен от качества. Бенедиктин (неразкр. псевд.) присъства с разказа "Самоубийство"(1) описващ с ирония трагикомедията на млад писател, който се самоубива, за да се прочуе най-сетне. Зефир (псевд. на Веселин Димитров) е автор на есеистичния фрагмент "Мартеници" (1), едно поетично въведение в пролетната тематика и подразбиращите се от сезона любовни трепети. Саркастик (псевд. на Константин Стефанов) публикува разказчето "Идилия" (1), чието най-запомнящо се "качество" е шопският диалект, в който е издържано. Жуан Ло (псевд. на Иван Радев) се явява в списанието с текста "Два пътя" (1) – елементарно сравнение между жените и шосетата, и сатиричното разказче "Грехопадане" (3). С късите прози на Celarent (неизв. псевд.) – "Кой как си представлява любовта" (3), и В. Степкин – "През оградата" (3), изпълнени с "жарки целувки" и "воалажи", художествената проза в списанието се изчерпва. Художествената публицистика е далеч по-широко застъпена в изданието, което – да не забравяме – е все пак литературно-хумористично. Сатиричните текстове често са на добро равнище, злободневни, с добра алегорика. Насочени са най-често срещу управляващото тогава земеделско правителство. Повечето автори са дошли от спрелия да излиза по това време в. "К’во да е" и имат опит в жанра. Фейлетонът "Писмо до Виена" (1) е подписан от Принц Несретни (неизв. псевд.) и критикува "икономийте", които Стамболийски, наречен иронично "нашия Бисмарк", иска да постигне чрез уволнението на "23 души от най-способните професори" в Университета. Написан е умело и стегнато. Вера Сиракова е автор на "Кога настане женското царство" (1), пак в жанра на писмото. Със суифтовска ирония авторката осмива крайностите, до които стигат активните женски движения. Отново в "Писмо до Виена" (4), подписано този път от Жером (неизв. псевд.), покрай описанието на красивите жени по "Цар Освободител" се хваща и "другата страна на живота - политиката". Писмото завършва с директното оголване на проблема: "Дружбашката кола скърца ужасно. Всуе Стамболийски се мъчи да налее в осите й смаска." Срещу новия правопис, въведен от министър Омарчевски, е насочена сатирата на Celarent "Криза" (5), построена като "комична оперета от много автори". Под псевдонима Ювенал (вер. Йордан Светославов) излиза "Писмо от Рая" (9), лек фейлетон за "твърде отекчителния живот" без "бирария, кинематограф, парламент", който водят Адам и Ева. Белетристични преводи помества единствено Христо Бръзицов, подписан с псевд. Зумурун. Той публикува два фейлетона на популярния руски писател хуморист Аркадий Аверченко - Историята на една картина" (6) и "Покорител на сърца" (7). По това време, както съобщава и вестникът, авторът гостува в столицата. В заключение можем да кажем, че вестник "Пегас" е едно скромно хумористично издание, което заслужава внимание главно с художествената си публицистика и публикуваното в първия брой стихотворение от Христо Смирненски. Георги Господинов (Институт за литература - БАН)