НАРОДНА ИЛЮСТРАЦИЯ “РОДОЛЮБЕЦ” Периодическо илюстровано списание за наука, изкуства, обществени събития и български родолюбци. Излиза два пъти в месеца. Урежда ред. к-т. София, печ. Витоша. 2о. Ц. 4 лв. , год. аб. 120 лв. 1000 тир. 1 1 – 20 12 февр. – 20 дек. 1921 2 1 – 6 ян. – дек. 1922 От 1, 2 подзагл. Периодическо илюстровано списание за наука, общественост и българско родолюбие; от 2 – Месечно илюстровано списание за наука, изкуство, общественост и бълг. родолюбие. [Кор. подзагл. Илюстровано списание за ...] 18–20 – ред.-изд. Хр. Басмаджиев. Печата се и в печ. Ново време и Кантарджиев – Данков. 2 – 4о. 1, 6 – посветен на 50-годишния юбилей на Иван Вазов; 1, 12–13 – на 30-годишния юбилей на Цанко Церковски. Сп. “Народна илюстрация “Родолюбец” започва своето съществуване в годината, когато друго едно, много по-представително, богато на съдържание, професионално списвано и оформяно издание – “Съвременна илюстрация” – спира да излиза. Новото списание очевидно е повлияно от предходника си, но сравнението не е в негова полза. И двете “илюстрации” наподобяват западноевропейски информационно-илюстровани издания и в този смисъл са предтечи на днешната българска периодика от този тип. Отличителното за новата “Илюстрация” е вложено като замисъл още в самото й наименование. Списанието е насочено към “илюстриране” предимно на вътрешни събития и проблеми с подчертано народностен и патриотичен поглед към тях. В конкретната практика на изданието този замисъл на уреждащия го редакционен комитет се проявява в неприкрити симпатии към управлението на БЗНС в този период – отразяване със снимки и текст на различни страни от обществено-политическата дейност на Земеделския съюз и инициативите на неговото правителство за възстановяване и модернизиране на страната след участието й във войните. В списанието излизат статии на известни земеделски дейци като Стоян Омарчевски, Крум Попов и др. В програмната редакционна статия “Нашата програма” (1, 1) е подчертано, че “нашата задача е да будим национално съзнание”. Списанието си поставя за цел да издига любовта към родината в “култ”, като открива нови ценности в икономическата и духовната област на българската действителност. Изтъкнато е, че то ще отразява всички по-важни събития и “ще се отнася с обективна преценка” към проявите на националния живот. “С една дума – четем по-долу – “Родолюбец” ще бъде разноцветният калейдоскоп, през който всеки ще може да види и оцени културния импулс на страната.” Този калейдоскопичен подход на изданието е много характерен за него. То се стреми да “илюстрира”, да обхване всичко: от пътуванията зад граница на министър-председателя Александър Стамболийски до лечението на зъбния камък; от организационния живот на православната църква до техническите характеристики на новите модели трактори; от проявите в културния живот до резултатите от въведената трудова повинност и т.н. Публикуват се всевъзможни реклами, на които се отделят цели страници във всеки брой. Подобен стремеж към всеобхватност лесно може да прерасне в липса на стил, в случаен подбор на материалите. За съжаление често става точно така, като към това се добавя и недоброто графично оформление на списанието. Постоянна рубрика е “Български родолюбци и благодетели”, в която излизат публикации, посветени на наши и чужди радетели за издигане на народното самосъзнание, подкрепили в тежки моменти националната ни кауза – щедри дарители, патриоти, искрени приятели на България. В първия брой рубриката се открива с материали за наскоро починалия Джеймс Баучер, спечелил още приживе любовта и благодарността на българския народ. Публикувано е и стихотворението “На Джеймс Баучер” (1, 1) от Л. Багрянов. Стихотворението е незадоволително в художествено отношение, а авторът – неизвестен. Това обвързване на патриотичната тема с литературата никак не е случайно. Почти всички излезли по страниците на списанието публикации на художественолитературни, документални и литературнокритически текстове са “по повод”, “илюстриращи” някакво събитие от патриотично естество. Редакцията няма собствени възгледи по въпросите на литературата, свои критерии за подбор на творби освен изтъкнатия “илюстративен” принцип. Така, от една страна, се публикуват често слаби произведения, а от друга – и това е преобладаващата типична практика в “Родолюбец” – се препечатват масово творби, взети от други издания, но редакцията не си прави труда да посочи този факт, с което в много случаи се затруднява установяването на първоизточниците. “Народна илюстрация “Родолюбец” посвещава три специални броя на важни събития в културния живот на страната. По-голямата част от всички литературни публикации в изданието излизат именно в два от тези три книжки, отразили съответно петдесетгодишния творчески юбилей на Иван Вазов, тридесетгодишния на Цанко Церковски и смъртта на народния поет. Макар и предварително обявен и рекламиран от редакцията, броят за Вазовия юбилей е отлаган на няколко пъти поради очевидната неподготвеност на списанието да го отрази със собствени сили по подходящ начин. Най-сетне той излиза (1, 6-7) и юбилеят е представен със снимки и информация за тържествата, с текстовете на приветствията и пр., но тази дългоочаквана книжка е запълнена и с други материали, нямащи нищо общо с темата на броя. Юбилеят на Цанко Церковски, земеделския деец и министър, отразен много по-представително в специален брой (1, 12-13), е послужил като повод и за публикуване на литературнохудожествени произведения, посветени на събитието. Още на корицата е отпечатана следната строфа от юбиляра: Да снемем правдата от кръст и между масите народни да всеем духът благ свободни и на разума прави път, да блъснем, братя, този свят! Тази строфа е очевидно от онези негови творби, за които в изданието на съчиненията му от 1947 г. има следната бележка, отнасяща се към раздела “Борчески песни”: “Церковски е писал и напечатал още много песни и поеми с борчески характер, но ги изоставихме, било защото са обикновена публицистика, или пък са партийно агитационни.” В този брой излизат редица публикации, които, по всичко личи, са препечатани от специалното издание “На Цанко Церковски 1891-1921. Юбилеен сборник.” (С., 1921). Препечатана е голямата статия на тогавашния просветен министър Стоян Омарчевски “Тъжби, политически песни и припеви от Цанко Церковски”, разказът на Христо Цанков “Една среща. (Спомени от недалечното минало)”, спомените на Александър Кипров - “Церковски”, и на Иван Радославов - “Преди двадесет години (Страничка спомени )” , и Вазовото стихотворение “Цветята” от стихосб. “Люлека ми замириса” (1919), където е включено в раздела “Спомени от Бяла черква”. Анализ на публикациите на тази творба на Вазов в “Люлека ми замириса”, сборника за Церковски и “Съвременна илюстрация “Родолюбец” сочи, че тя е идентична в сборника и в списанието, но различаваща се в пунктуационно отношение от оригинала в стихосбирката. Този извод се налага и от анализ на повторното й препечатване в следващия брой на списанието съвместно с още едно Вазово стихотворение – “Дворът” (1,14-15). Именно в публикацията на “Дворът”, което също е отпечатано в юбилейния сборник за Церковски, различията с оригинала от стихосбирката са вече съществени. Отлики обаче между отпечатаното в списанието и в сборника отново няма. Несъмнено е, че за своите препечатвания списанието е използвало сборника за Церковски, повтаряйки допуснатите там грешки и различия с оригиналите на Вазов. Останалите отпечатани в този брой произведения – стихотв. “Господин Церковски” на Димитър Диловски (Сергей Румянцев) и поемата на А. И. Д. Глогинко (псевд. на Антон Илиев Дончев) “Картина от балканската война”, са наистина първи публикации, но нямат особена художествена стойност. Следващият повод по страниците на списанието да бъде “илюстрирано” с литературни произведения дадено събитие е тъжен – кончината на Иван Вазов, която разтърсва цялата страна. Отвсякъде към столицата се стичат хора, за да отдадат последна почит на народния поет. Вестниците и списанията публикуват множество снимки и материали за траурните чествания, продължили от 22 до 28 септ. 1921 г. По поръка на министъра на народното просвещение Стоян Омарчевски е взето решение да се издаде паметен сборник, за съставител на който е определен Стилиян Чилингиров. Всички публикувани в “Народна илюстрация „Родолюбец“ (1, 14-15) литературни материали излизат и в сборника на Чилингиров. От подробните му бележки става ясно, че повечето от включените текстове са излезли по-рано в други вестници и списания, преди да ги отпечата и “Родолюбец”: стихотв. “Пред гроба на Ив. Вазов”, от Стоян Ватралски, “Иван Вазову” от Димитър Диловски (Сергей Румянцев) и “При великия покойник” от Панайот Петров. (В тази книжка излиза и още един препечатан материал, който няма връзка със скръбната й тема – статията на Велико Йорданов “Лириката на Цанко Церковски”, очевидно отпаднала по някакви причини от предишния брой. Тя е взета от сборника за Церковски.) Оригинални, излезли в списанието за пръв път са кратката, емоционално написана статия за Вазов от Стилиян Чилингиров “Във фаталния час” и “Спомени” от Евгения Марс, в които авторката изтъква ролята на Вазовото творческо и личностно присъствие в духовния й свят. В следващия брой е публикуван за пръв път и белетризираният й спомен “В кабинета на поета” (1,16 -17), под който е поставена датата 31 окт. 1921 г. Той също е поместен в сборника по повод смъртта на Вазов и в бележките няма данни да е публикуван другаде по-рано. Излезлите изпод перото на Е. Марс творби са сред малкото, броящи се на пръсти оригинални публикации в “Родолюбец”, написани от професионален писател, издържани в художествено отношение. Първи публикации в списанието са също “Забравен труд на К. Миладинов” (1 ,8-9) от известния археолог и историк Георги Баласчев и един спомен на Александър Кипров (1, 8-9 ) в замислената, но неосъществена рубрика “Отзиви”, Публикацията на Баласчев е научен принос към изучаване на делото на Константин Миладинов и е добре позната на специалистите в тази област. Откритият от автора ръкопис е преведената от руски, снабдена с предговор от К. Миладинов книга “Православни църковни братства в Югозападна Русия” (Москва, 1858). Това е единственото самостоятелно издание на К. Миладинов, предхождащо по време сборника на братя Миладинови с български народни песни. Споменът на Ал. Кипров е за българския дипломат и родолюбец Манол Стефанов. На него авторът – един от солунските атентатори – признава, че дължи живота си, защото М. Стефанов, тогава на работа в нашето дипломатическо агентство в Цариград, го спасява от преследване на турските власти и го изпраща нелегално в България. Споменът отзив на Ал. Кипров е по повод предхождаща публикация за М. Стефанов в списанието. Нов спомен на Ал . Кипров излиза през краткото съществуване на “Родолюбец” от втората му годишнина. Озаглавен е “Христо Матов (Спомени)” (2, 3) и е за починалия български революционер в Македония. В списанието са публикувани също обширната статия на Панайот Керемидчиев “Селото в романа “Владо Булатов” (2, 4) - за романа в сонети на Ст . Чилингиров, и разказът “Каменоделец” (2 , 1), подписан с иниц. Н. К. Известно е, че тези инициали са използвани от различни автори, но нямаме основание да ги свързваме с името на утвърден писател, защото разказът е без особени художествени достойнства. В това ни убеждава и една по-ранна публикация в списанието, подписана със същите инициали - разказът “Протест” (1,16-17), който е несполучлив опит за психологическа проза. Наред с него в този брой е поместен и сравнително по-стойностният разказ на Евгения Марс “Пролетна вечер” (1,16-17), който авторката включва с незначителни промени в сборника си “Белите нарциси” (1924). Всички тези първи публикации обаче не са запомнящи се творчески изяви и споменаването им тук е продиктувано от необходимостта за максимално пълно представяне на излезлите текстове с литературнохудожествен, документален и литературнокритически характер. Списанието като цяло няма принос в литературния процес, не участва пълноценно в литературния живот и представлява интерес преди всичко с поместваната разнообразна информация за събития и личности от тези години, с чиято помощ изследователят на епохата и обикновеният читател могат да възстановят важни нейни характеристики. Свилен Каролев (Институт за литература - БАН)