ОРАНЖЕВ СМЯХ Вестник на народа. Урежда ред. к-т. Русе, печ. Димитър Петров. 2 о. Ц. 2 лв. 1 1-2 ноем.- дек. 1922 2 отг. ред. Ив. Едирнелиев Вероятно по примера на в. “Червен смях” чрез заглавието си “Оранжев смях” определя както хумористичния си характер, така и партийната си ориентация, означена и чрез оранжевата хартия, на която се печата. Обръщението “Към читателите”, публикувано на първата страница на бр.1, изяснява амбициите на изданието да бъде “страж”, “огледало”, “бич”, “добър съветник на всички, които обичат истината, добротата и смеха”. Вестникът очаква подкрепа от читателите си – “съмишлениците на Народната земеделска идея”. Целта му е “правдата”, “бичуването на обществените недъзи”, “борбата срещу заблудата, лъжата и политическия мрак”. Това са конотациите на подзаглавието на изданието - “Вестник на народа”. В рамките на излезлите два броя едва ли може да се говори за постоянни рубрики, но редакторите изглежда са имали такава нагласа. И в двата броя се появяват “Телеграми (по специалния безжичен телеграф)”, които представляват хумористичен коментар на личности и събития от политическия живот на страната. В “Телеграма” (1) се съобщава например, че “на Турция и България ще се дадяло излаз на Адриатическо море”, но поради липса на карта редакторът не може да определи “пунктовете на излаз” – или че “Народния съд за съдене на виновните за народната катастрофа щял да се конституира”, или че в село Касчилар, Русенско, дошли агитатори и изклали всички гъски на селото, защото “и те като бели щели да агитират в полза на бялата бюлетина”. “Телеграмата” пък от село Червен съобщава, че “бялото магаре на дяда Златя било обесено пред общината от неизвестни лица”. От Видин идва новината, че “дядо Найко завеща имота си в полза на мъчениците от пети участък”. Характер на рубрики имат “Да те опази бог...” и “Кой за какво плаче” (1). В първата под формата на “списък” са разгърнати твърдения на посочената в заглавието тема: “Да те опази бог... От патриотизма на Т. Тодоров. От дипломацията на Данев. От сънливостта на Ал. Малинов. От набожността на Р. Маджаров” и т.н. И в двата броя са публикувани разкази от автор, подписан като Такото, за герой, наречен Тричко. В “Хлеба скъп” (1) двамата, разговаряйки за това, че “хлеба скъп”, минават през различни заведения, където “въпросът се върти все за скъпотията... за хлеба”, и отсядат в “едно евтино заведение, гдето нема скъпотия” и където Такото може да изслуша “правите” оплаквания на Тричко. Говорейки все за това, че “хлеба скъп”, приятелите изяждат и хляба, който Тричко си е купил и който е станал повод за разговора. Финалът на текста представлява проста аритметична операция, според която героите са “изпили... три хлеба”. В “Моят Тричко” (2) Тричко е ядосан, защото е чел предишния брой на вестника, където Такото е писал за “хлеба скъп”. Тричко го съветва да пише не за него, а за онези, които стоят по цял ден в заведенията, “понеже те повече реват от нас, че “хлеба скъп”. Текстът завършва с “препоръка” на Тричко към Такото да пише “истината”, защото ще чете това, за което Такото ще пише по-нататък. Публикуван е и текст, посветен на “виновниците за народната катастрофа” (1), който е издържан в привидно оправдателен по отношение на обвиненията тон. Според автора, с подобни упреци и завист “ще разплачем техните семейства, които досега кахър не са знаяли, че заедно с тях ще ревнат и заплачат най-заслужилите на родината ни предприемачи, банкери и генерали и току виж или ще извършат един високо патриотичен акт чрез японското “хара-кири”, (...) или ще качардисат с богатствата си в чужбина...” В бележка без подпис от същия брой по повод “референдума с черни и бели бюлетини” от 19 февруари 1922 четем: “Колкото и да мразя черния хайвер, щом се придружава от бяло вино - пак не се отказвам!” Бележката е повод да отбележим, че “Оранжев смях” изобилства с реклами на кръчми, където “ще намериш натурални напитки и хубави мезета” или “можеш да поотмориш нервите си”, или където предлагат “пелинец, винце, коняче и друга тънка пикия”. Във втория брой се появяват две нови “рубрики” - “Питания” и “Платен отговор”, от които по-находчива е първата. “Питанията” са от такъв порядък: “Когато узнаеш, че годеницата ти не е каквато очакваш, да върнеш ли и да се посрамиш или да се ожениш и да те посрами?” Във вестника се появява и един разказ – за “един овардалък на редакционния комитет” (2), чиито герои са членовете на редакцията. Историята започва с невероятното завещание на владиката Методи Кусевич, дарил на редакцията 5000 лв. Целият редакторски персонал отива до банката, натоварен в два файтона, но не се връща , а минава през Данчето, от Данчето - в бирария “Франу”. На сутринта в редакцията членовете на комитета се събуждат от телефонно обаждане, което ги уведомява, че вестникът е отпечатан и че трябва да бъдат платени 1200 лв. Успяват да съберат само 63... Ако следваме тона на вестника, би следвало да кажем, че това вероятно е причината да не се появят следващи броеве на “Оранжев смях”. Опитвайки се да гледаме литературноисторически на него, трябва да посочим, че изданието е по-скоро форма за самоизява на хора (или само на редактора Едирнелиев), провидели в себе си хумористичен талант и разполагали за кратко със средства да го покажат пред публика. Поради това “Оранжев смях” остава само библиографска единица в каталога на периодичния печат. Марияна Христова