МЛАДЕЖКА ДУМА Неутрален ежемесечник. Младежки лист. Урежда ред. к.-тет. Сухиндол, печ. Единство на К. Петров – Плевен. 4о. Год. аб. 25 лв. 400 тир. 1 1-13 май? - 1921 2 1-10 май 1922 – юни 1923 3 1-4 ян. 1925 –юли 1927 4 1-10 септ. 1927 – дек. 1929 5 1-4 ян. – април 1930 От 2, 4 подзагл. Независим ежемесечен лист; от 3, 2 - Независим двуседмичен лист; от 4 – Независим ежемесечен лист. От 1, 5 ред. к-тет: А. М. Вачков и Розин (Неделчо Тинчев); от 2, 5 ред.: Неделчо Тинчев и Марин Бонев; от 3 ред. Неделчо Тинчев. Печата се и в печ. Асен А. Цанков - Сухиндол – Плевен – Сухиндол - Павликени. “Младежка дума” е “пръв младежки лист, списван на село”, имащ за цел “да разкрива творбите на младежката мисъл и да подтиква младежта към културна дейност” (2, 1), “да дава простор и свобода на младежкото “аз” (2, 7-8). Редакторите Нед. Тинчев (Розин) и Марин Бонев са представители на сухиндолската интелигенция – учители, членове на читалищното настоятелство, на местния туристически клон и т.н. Те започват “Младежка дума” с много ентусиазъм и с желание да се преборят с провинциалната индиферентност към подобни начинания и с липсата на средства. На фона на започналите по същото време и бързо угаснали (понякога още след първия си брой) сродни регионални издания (“Лотос”, Г. Оряховица; “Маргаритки”, Плевен; “Мимози”, Орхание) петте годишнини на “Младежка дума” изглеждат внушително. Но материалните трудности съпътстват списанието непрекъснато. То спира нееднократно (“списанието заспа 15 мес. сън поради апатията в младежта ни” – 3, 1), за да започне отново с бодър дух (Розин. “Горе главата!”, 3, 2). Постоянно свива обема си (от 8 страници става 6 и даже 4 за двойна книжка), литературният материал става все по-малко, а и не се обогатява качествено. В 4, 8 редакцията признава, че сигурно ще прекъсне издаването и след последна молба за изплащане на абонамента то спира окончателно (5, 3-4). Към причините за този край, освен материалните трудности, трябва да прибавим и произтичащата от тях липса на сериозни сътрудници. Редакторите на могат да осигурят “силни пера”, на които да се разчита и които на свой ред да привличат читатели. Всяка книжка започва със статия (най-често редакционна), следва художествена литература и рубр. “Хроника”, която съобщава за събития от местния обществен и културен живот – събрания, сказки, излети, празници, представления и др. От 2, 4 се открива рубр. “Свободна трибуна”, като под линия се обяснява, че редакцията не носи отговорност за материалите в нея (уредник е Асен М. Велчев). А те са главно критични бележки и статии по наболели местни въпроси. Атакуват се и други местни списания. “Младежка дума” се обявява за “независим и политически неутрален лист”. В уводни статии редакторите издигат лозунги за човещина и братство, трудолюбие и знание, творчество и трезвеност: Пирин, вер. Н. Тинчев – “Нов живот”, нов свят!” (2, 2), “На работа” (2, 3) и др. Но през пролетта на 1923 г. неспокойната политическа обстановка явно взривява този неутралитет. Статията “Към народно възкресение” (2, 7-8) е насочена срещу левите сили. “Свърши се!” (2, 9-10) е бурна възхвала на деветоюнския преврат и на новата власт и призив за нейната подкрепа. През год. ІІІ (1927) политическата позиция на “Младежка дума” става все по-определено антикомунистическа и антиболшевишка – срещу “платените оръдия на Москва” и “московската хидра”, срещу “родоотстъпниците”, “конспираторите” “фанатиците” и т.н. Издига се нов идеал – национализмът. Апелира се за национално възпитание в училищата, обвинява се Българският учителски съюз (БУС) в партизанство и комунизъм: Н. Тинчев – “Македония” (4, 2) и “Повече национализъм в училището!” (4, 8), речта на Ернест Лавис (чл. на Френската академия) “Отечество” (4, 6-7), прев. Д. Мишев, насочена срещу БУС и неговия “космополитизъм” според една бележка под линия. “Трябва да се служи на отечеството, а после на човечеството” – твърди “Младежка дума”. През год. ІV и V в отпечатаните материали все по-често се срещат и патриотични лозунги. Преобладаващ жанр в литературния отдел на “Младежка дума” е лириката – стихотворения, стихотворения в проза, лирични миниатюри, наречени “наброски”, импресии и пр. Авторите са млади хора – учители, ученици, абитуриенти, предимно от Северна България – Сухиндол, Г. Оряховица, Русе, Свищов, Плевен, Павликени, Орхание, с. Угърчин, с. Краполин и др. Често срещани имена са: Борис Радоев, Ив. Г. Налбантски, Антон Дончев-Орфей, Георги Русев, Даня Лилева-Лунгарова, Бистра Тутева, Дим. Йорд. Нешин, Асен Развигоров (псевд. на Асен Цанков), Кирил Попов, Ал. Земни (псевд. На Ал. Петков) и др. Някои от тях не отиват по-далече от тези първи поетически стъпки (в “Младежка дума” и в споменатите “Мимози”, “Теменуги”), явно преминали на други поприща или рано починали (напр. Б. Радоев). За други участието в “Младежка дума” съвпада с излизането на първите им стихосбирки (Н. Тинчев. “Искри в нощта”, 1926; Д. Добрев. “Кървави петна”, 1924; Ал. Земни. “Далнини”, 1930; Ив. Г. Налбантски. “Часове”, 1927 и др.). Поезията в “Младежка дума” носи белезите на поетическото начинание – бурни, но неясни пориви, обилна сантименталност по всякакви поводи, любовни вълнения, лиризирани пейзажи, неопределена тъга и неудовлетвореност, размисли за живота изобщо и т.н. Изобилстват “розови мечти”, “черни песни”, “обгорели писъци”, “есенни листа”, лазури, воали, бледни ликове, брилянти и т. н. Тази поезия е показателна за културното ниво на провинциалната ни интелигенция след войните, за нейните естетически вкусове, за степента на версификаторското умение. Тя е знак за шаблонизирането на образността, лексиката, интонациите на поезията, смятана доскоро за авангардна (символистична, експресионистична). Очевидно всеки среднокултурен младеж е могъл да напише прилично “модерно” стихотворение. Между поетите от “Младежка дума” ще откроим някои имена. На първо място – редакторът Н. Тинчев, започнал “Младежка дума” на 18 г. , който остава верен на младежкото си увлечение и продължава да пише стихове и издава стихосбирки през следващите десетилетия. В “Младежка дума” той публикува почти във всеки брой: “Из “Искри в нощта” (2, 1), “Черни песни” (2, 5-6), “Стихотворения в проза” (2, 7-8), “Христос роди се” (4, 5), “Отломки” (4, 10), “Албумче” (5, 1) и др. Димитър Добрев, известен като редактор на дълготрайното “селско” списание “Светлоструй” (с. Щръклево, Русенско, 1928-1941), започва в “Младежка дума” със “Стихотворения в проза” (1, 12-13; 2, 2), “Есенни листа” (3, 1), “Реквием” (4, 2), поемата “Над яростните вълни” (2, 9-10), “Обгорели писъци” (2, 5-6) и др. Звезделин Цонев, който през 1926 г. издава стихосбирката “Сенки по пътя”, а по-късно се ориентира към историческа проза и краезнание, в “Младежка дума” печата стихотворения и “наброски”: “Отвейното място” (2, 1), “Вали... вали” (2, 5-6), из “Сенки по пътя” (3, 2), “Плачът на птичката” и “Химна” (4, 8), “Senilia” (3, 3). В “Младежка дума” участва и бъдещият виден историк Александър К. Бурмов (първа книга “Буря. Разкази”, 1929): “Nocturno” (4, 1), миниатюри (4, 6-7). В последната книжка (5, 3-4) се представят с по едно стихотворение популярните по-късно поети Паулина Станчева – “Кошмар”, Стефан Станчев (току-що издал “Поломена стрела”) – “Из цикъла “Ближни”, ученикът от Шуменския педагогически институт Симеон Маринов – “На една от улицата”, учителят Неделчо Месечков (също скоро дебютирал с “Алфа”, 1929) - “Обичам”. След третата годишнина (1927) националистическата линия на “Младежка дума” се проявява в творби като поемата “Иванко, убиецът на Асеня І” (4, 6-7) и стих. “На България” (3, 2) от Нед. Тинчев, “Ний идем, Родино!” (3, 3) от Здравко Ат. Даскалов и “родолюбивия химн” “Ний сме” (4, 5) от В. Д. Ковачев. Единствен превод в списанието е “Тулският цар” от Гьоте (3, 1), прев. Ст. Георгиев. Прозата в “Младежка дума” се представя значително по-слабо от поезията. Редакторите дори апелират – безрезултатно – към сътрудниците да изпращат повече прозаични творби (2, 7-8). Очевидно белетристиката, изискваща по-голям социален опит, художествена зрялост и продължителна работа над словото, е труден жанр за начинаещи. Поместените прозаични “късове” са със социални, сантиментални и битови сюжети. Авторите им в повечето случаи са вече познати: “Там, дето човек става животно” от Нед. Тинчев (3), “Пейзаж” (3, 2-3) и “Всред дъжда в града” (2, 2) от Дим. Добрев, “Две сърца” (4, 4, 5) от Edi Lorin от Суходол (неразкр. псевд.), “Таласъм” (5, 3-4) и “Ревизия” (5, 3-4) от Алтън Градоборски (вер. учителят Т. Алтънов). Св. Цонев печата откъси от повестта “Под облак” със заглавия “В нощта” (2, 2) и “Грозко” (2, 3). Отзвуци от “голямата” българска литература достигат до “Младежка дума” епизодично и само по юбилейни поводи. Н. Тинчев е автор на статии за Паисий (2, 3), А. Константинов (4, 5), П. Р. Славейков (4, 4), Яворов (4, 9). Пак той отбелязва с бележка смъртта на Стоян Михайловски (4, 1). Понякога статиите се “илюстрират” със стихотворения: П. Р. Славейков – “Венцехваление” и “Живите да работят”, Яворов – “Въздишки”, “Другари” и “Блян”. Единствено статията (биография) за италианския художник Рафаело Санти (2, 1) от И. С. Г. (Свищов) прекрачва в чужди културни светове. Естетическите позиции на “Младежка дума” са доста противоречиви като теория и практика, неизбистрени даже в рамките на отделна статия. Диитър. Добрев в “Нашата поезия” (2, 1) се обявява против “модерната”, чуждоземна, символистично- експресионистична муза” за “българска поезия”. Аналогични са идеите на Сеню (неразкр. псевд.) в статията “Модернизъм” (2, 7-8). Тук авторът негодува срещу словосъчетания като “обгорели писъци”, “виолетови планини”, “разгалена светлина”, както и срещу предвзети названия за “звучна народна поезия”. Очевидно е, че самата поетическа практика на “Младежка дума” не е съзвучна с подобни статии. В “Пътят” (3, 1) Дим. Добрев проявява голяма взискателност към младите критици – иска от тях познания, обективност, естетически вкус. И в програмен дух издига целите на “Младежка дума” в тази насока – да групира “корифеите” на младежката критика, да оформи критерии, да издигне “лъчезарния храм на истинското изкуство, без значение на школи и доктрини” (1), да има прецизен литературен отдел с “шедьоври на младежка литература”, но и със “заявки за бъдещи таланти”. Тези изисквания звучат доста помпозно на фона на скромния литературен отдел на “Младежка дума”, където литературна критика изобщо липсва. А и самият автор на тази статия е далеч от тях, даже в езиковия си изказ. Очевидно младежките амбиции далеч надхвърлят реалните възможности. “Младежка дума” е интересно явление в културния живот извън столицата през 20-те години, показателно за обществено-политически настроения и естетически вкусове на младата интелигенция, главно учителска. То действително предоставя трибуна на начинаещите, но те в преобладаващата си част оставят бледи следи в националната литература. Със своя регионално ограничен хоризонт “листът” остава встрани от водещи за времето литературни тенденции, не привлича наложили се тогава имена – дори като критерии и образец, и остава главно със значение за културната история на Сухиндол и някои близки градове от Северна България. Катя Бъклова (Институт за литература - БАН)